Назаем ли те взех като монета
или измислих те – среднощен стих?
Навярно бил си и било е светло.
Но да държи в реце кой може миг?
Сега е придошла съвсем реката,
разлива тишина със своите води.
Измислица – и затова е кратка.
След нея кишаво е и така боли.
И няма сън, дъждът е непознат.
Стъклото на прозореца не го приема.
Замръкнал и замръзнал свят
от пръстите ми топлото отнема.
Уличната лампа все така премигва,
оглежда се във локвата под нея.
Пердето тази вечер се усмихва,
неосъзнато, неусетило е суховея.
Назаем ли те взех като монета?
Не съм. Огледала съм се в очи.
Оставаш чувство. Чувство във поета.
И думите... Ела и ме стопли...