Как метет по закоулкам,
Площадям и переулкам -
Дико, рьяно, дробно, гулко,
Налетая на дома...
Беспощадна злая стая,
Гончих вьюги, растерзает,
Заметет и закопает...
Ай, да, Матушка-Зима!
Догрызает лед с окошка
Наша кошка, не спеша,
Вдруг затихла, не дыша -
Пес залаял заполошно...
Оглянулась, все в порядке -
Батарея, хвост, диван,
С чайной ложкой мой стакан,
Книги, пальма в желтой кадке...
Но, откуда беспокойство?
Что на улицу зовет?
Ну, не март же, ну не кот?
Просто вечное изгойство
Пробудилось невпопад...
То-то вьюга сыплет крупкой...
Греет бок кошачья шубка -
Не спешит под снегопад.
Лучше - теплый подоконник
Или нежиться в кровати...
Спину греть хозяйке, кстати,
Если только не прогонит.
Как скребется, будто мыши,
То завоет, то застонет,
То мяукает в истоме...
Все, мы спим, метель не слышим...
-----------------------------------
Благодарю Генку Богданову за перевод этого стихотворения на болгарский язык:
ПО УЛИЦИТЕ БУРЯТА ВИЛНЕЕ
Литературен превод: Генка Богданова
Буря вилнее в улички скрити,
по площади и кътчета спящи.
Върху къщите с ярост налита -
диво, усърдно, грозно ехтяща!
В стаята - безпощадно студена,
хрътката - виелица се скита,
замита я с метла вледенена.
Ех, ти, Майчице - Зима сърдита!
Облизва бавно лед от стъклата
прелюбопитната наша котка.
Кучето залая в тъмнината,
а котката притихна кротко.
Огледах се, всичко беше наред-
батерия,маса, стол и диван,
голяма саксия с палма отпред,
книги, лъжичка и чаят в стакан.
Но безпокойството откъде е?
На улицата какво ме зове?
Е , не е март, и котарак не е.
Това неспокойно мое сърце!
Пробуди се съвсем не на време.
Виелицата сипе ситен сняг.
В топлата шуба котката дреме,
не бърза да ходи на двора пак.
Добре е тук, на топлият перваз.,
или да се търкаля в кревата.
- Гръбчето си грея, стопанке, аз,
не ме гони навън в тъмнината!
Скърца! Сякаш мишка изгладняла
ту изписка скръбно, ту притихне.
Ту пък котки вият до премала
Вече спим. А бурята ще стихне.
--------------------------------
источник вдохновения: http://www.stihi.ru/2011/02/08/1753
адрес фото:www.lazarev.ru