мелом
нарисованная лошадка
всем улыбается
сладко-пресладко,
глазом косит,
гривою машет,
к людям идёт:
говорят ей:
не наша!
Она всюду гуляет
денно и нощно,
она забывает,
где небо, где почва.
Она - это всё,
что мне остаётся...
Эта лошадка -
Пегасом зовётся...