***

Ольга Сидорова Ершова
мелом
нарисованная  лошадка
всем  улыбается
сладко-пресладко,
глазом  косит,
гривою  машет,
к людям  идёт:
говорят  ей:
не  наша!

Она  всюду  гуляет
денно  и  нощно,
она  забывает,
где  небо,  где почва.
Она  -  это  всё,
что  мне  остаётся...

Эта  лошадка -
Пегасом  зовётся...