Снег. Петър Алипиев

Юрий Сарсаков
С утра летит, как будто так и надо...
И, на прогнившую присев ограду,
я ощущаю, как тону в бескрайней бездне.
Сижу и жду, объят тоской немою –
а вдруг с его сольюсь я белизною
и в чистоте его исчезну...


Сняг

От сутринта все пада, пада, пада...
Приседнал на прогнилата ограда,
усещам как потъвам в бяла бездна,
но все стоя, все чакам, все немея,
та белки с белотата му се слея
и в чистотата му изчезна...