Я нераскрывшимся бутоном
лежал комочком,
Лишенный, плача, крика, стона…
сын или дочка?
Возможно, пел я или пела
в утробе мамы,
Но мне она не захотела
стать самой-самой.
Мне никогда она не скажет
«Ты – мой любимый!»
И теплый шарфик не повяжет,
не даст мне имя.
Меня не будет целовать,
читать мне сказки,
С любовью к сердцу прижимать,
смотреть мне в глазки.
Дарить подарки в Новый год
и ставить елку…
Я – не ребенок –
только «плод»,
Навечно – только…
Две даты для людей важны –
рожденья-смерти…,
А между ними просто – жизнь..
и мне отмерьте,
Чтоб хоть на миг, всего на миг
увидеть маму,
Пускай она проговорит:
«Ты- самый-самый…»
Но за меня мою судьбу
уже решили –
МЕНЯ НЕ БУДЕТ! –
только что меня убили …
-----------------------------
Благодарю Росицу Петрову за перевод стихотворения
на болгарский язык:
Плач на неродено дете
Росица Петрова
V конкурс - свободной перевод
по мотивом "Плач неродившегося младенца"
от Ирина Каховская Калитина
Като неразпукана цветна пъпка
със стремеж към света.
лишена от плач, от вик и от тръпка:
син или дъщеря?
Възможно е да съм пял или пяла
в утробата на мама,
ала да бъда за нея, аз най-най,
не ме пожелала.
На мен тя никога няма да каже:
„мое, скъпо дете”
В шала си не ще ме завие, даже
име не ще ми даде.
Тя никога не ще ме целуне,
ни приказки, ще чете.
Към сърцето си не ще ме притисне,
със две топли ръце.
Тя няма да ми остави подарък
под Коледното дърво,
та аз не съм дете, завинаги само…
Аз само съм плод.
Две са най-важни за хората дати:
смърт и рождение,
а между тях си животът тиктака
и мен е отмерил.
Как искам за мъничко, само за миг
да зърна, аз мама!
Да можеше тя да ми каже: „Ти си,
едничко на мама!
Но ето, за мене и мойта съдба -
те вече решили,
че нямам, аз право да се родя.
И са ме просто убили.
----------------------------------------------
пояснения к фото: http://old.cef.ru/3/3/a/5137/
Еще в тему:
http://www.youtube.com/watch?v=z8Jsqm06NAA&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=Kvjvf926lFw&feature=related
http://old.cef.ru/3/3/a/5137/