По небу птица пролетит,
повеет ветер или смутно
листвой айва прошелестит –
душе вдруг станет неуютно.
И при смерти печальный дух
лозы, оставшейся без гроздей.
Вороны, свой тая испуг,
кричат, а для земли – все поздно.
Но солнца греет нас любовь,
лучами изводя безволье,
ведь наша жизнь – сплошной клубок
из радости и скрытой боли.
И это все приходит вдруг,
когда ты сам и мир бескраен...
А птица в небе чертит круг,
и солнце в небе догорает...
Есенен мотив
В небето птица прелети,
подухне вятър, дюля падне,
в листата нещо изшуми
и на душата става хладно;
лозята вече са на смърт –
обрани, кой ли ги поглежда?
Ята от врани прелетят...
И всичко към пръстта се свежда.
Все още слънцето с любов
милува ни с лъчите топли;
животът е едно кълбо
от радости и скрити вопли.
...Но най-добре ще разбереш
това ти, ако си самичък...
С крилата птицата гребе
небе... И слънцето изтича...
13.X.2001 г.