Как все просто - вот солнце поУтру встает.
Оно щедро всем светит и греет...
Светит ВСЕМ!
А себе ничего не берет
И желаний совсем не имеет.
Ветер странствий отправился в дальний полет -
То неистов, то ласково веет...
Только ветер себе ничего не берет...
Он - не ищет, не ждет, не имеет...
Отражается мир в глади утренней вод.
Та вода землю теплую пОит.
Но вода для себя ничего не берет,
Не желает и планов не строит...
В мягкой теплой земле возрождается жизнь,
Чтобы все расцветало и пело.
Только влагой земля и теплом дорожит,
А желаний - вовек не имела!
Человек!
Создан ты, чтоб не брать, а дарить!
У тебя есть и сила, и знания!
Если ты не научишься правильно жить,
Ждет расплата тебя в наказание...
Стихотворение заняло I место в III Международном конкурсе поэтических переводов в номинации "ЖИВАЯ ЛЮБОВЬ"
http://www.stihi.ru/2010/12/01/8781
***
ДИАНА ПАВЛОВА
ЖЕЛАНИЯ
Колко е просто - утрото идва и слънце изгрява.
Свети над всичко, но нито отнема, нито пък дава.
Дали добро е или е лошо? Слънце е само.
Не иска нищо. Осъществено, желания няма.
Вятър излиза, въздуха движи, но въздух остава.
Духа навсякъде, но нито отнема, нито пък дава.
Дали добър е или е лош? Вятър е само.
Не иска нищо. Осъществен, желания няма.
Тече водата, събира се в ниското и света отразява.
Пои земята, но нито отнема, нито пък дава.
Дали добра е или е лоша? Вода е само.
Не иска нищо. Осъществена, желания няма.
Меката пръст ражда телата и телата заравя.
Земята покрива, но нито отнема, нито пък дава.
Дали добра е или е лоша? Пръст си е само.
Не иска нищо. Осъществена, желания няма.
Какво, човеко, повече има в твойта направа,
което те кара и да отнемаш, но и да даваш?
На лош и добър света разделил в свойто съзнание,
не помниш Дома си и нямаш покой, а само желания.