висна

Бабуся Ягуся
Здрастуйти, люди добрыя! От ить и висна вазвирнулася да нашага тридивятага царства. Пабижали ручийки да сухробы патаили и скукожылися - нетути ужо ни палаводдя ни халадов - висна! Душа радуицца - листочычки зилёныя, неба галубоя - ляпата вопщим.
Кукушачка мая уже здуревши кукукаить - сваиго значыцца ухажора падзываить... зараза... патом апять мине идтить на разборки из её яйцамы - апять жи ж каму-та их падкинитЬ... У прошламу годи дык так уже ж нихарашо палучилася ...ой-ёйй... бида из ей карочи... ана ж палуумная у мине из етим... из дятлам раман закрутила ...дык я думала сама из имы здурею: адин далбецца - другая кукукаить - бида адна! тьфу ты...
Савсем я запамитавала! Сарока праснулася, навастеи целы короб прынисла! жуткии новасти настрикатала белабокая. ГаваритЬ, што етат... какоита дурак са Бама с етим ...с ладанам ни дружыть, ажно апять иво пирид выбарамы прикончил - запасы кончилися етага ладана значицца - ну дуринь он и есь дуринь, што с ниво вазьмёш - нито запасы нада заране запасадь... ага... усе абрадавалися... а чиго радавацца, спрашываицца? ежыли апять какоита урот... не... ни урот... а... етат гоблин, тока ни наш гоблин, ни павил, а другои - абищаицца апять канец свету будеть. Дык я вам так скажу: дауно я на свети жыву и, гоблинав етих усяких навидалася ох скока многа - брешуть ани усё, люди добрыя! Дурють ани увсех - канца свету ни будитЬ. Жывити да радуйтиси кажнаму дню - висна пришла. От так от...