Скорблю по великанам

Яленка
http://stihi.ru/2011/05/08/4166

Притча о безумце Приказка за малоумния

 Красимир Георгиев
 ПРИКАЗКА ЗА МАЛОУМНИЯ

 Няма вече вятърни мелници, приятелю -
 изгоряха сред здрача,
 и земята под нас стана равна и сита
 като измамна птица,
 толкоз равна и сита стана земята ни -
 чак да ти се доплаче,
 че не можеш да видиш сред нея очите на
 великан или рицар.

 Под стрехите на замъци и на ханове
 ще ги търсиш безумно -
 ще търсиш очите им,
 а чудаци и неудачници ще се смеят
 на неуспеха ти:
 "Свърши, старче, тази приказка за малоумния
 покровител.
 Втората пресечка вляво е музеят -
 занеси доспехите!"

 Омагьосан е светът, и слънцето е омагьосано,
 и вятърът,
 добри идалго!
 О, сеньори, тъй благоразумни и почитани,
 избрани -
 дълго още ще се чува конски тропот над земята ни
 и е жалко,
 че не можем да видим сред нея очите на
 рицари и великани.

==========================
Это мой поэтический перевод:

 как жаль, что измельчал народец мой...
 где рыцари, друзья? где дон-кихоты?
 бурьяном заросли и злой травой
 поля... луга затоптаны пехотой...

 воронками истерзаны сады...
 леса стремятся вырубить под виллы...
 а мельницы... в них нет уже нужды...
 не пригодятся нынче эти крылья

 а чудаки сгодятся лишь в утиль...
 кому нужны те копья и доспехи?
 музей ли приютит их? ради смеха?
 их нет ни одного на сотни миль...

 и ровная земля вокруг, хоть плачь...
 и страны, - словно мелочь по карманам
 нашёлся ль врач? а, может быть, палач?
 однако, я скорблю по великанам...

                12.05.2011

фото  www.sniffsla.ru