Аритмия души... пространственно - медитативное...

Светлана Шиманская
Красиво грустить - не всегда удаётся... sorry...
нарушены ритмы, и время рвёт чувства на части...
Но что б ни случилось, сознание с жизнью не спорит...-
сижу,.. медитирую... - мудрость,.. терпение,.. счастье...
Ты знаешь и сам, что за гранью царит нирвана,
а в плотных мирах можно душу до пепла выжечь...
И всё ж, проявился сквозь время...- а здесь так странно...-
приходится есть и спать, чтобы просто выжить...
Зачем прилетел?.. Стало жалко родную душу?..
Узрел, как сгорает жизнь под огнём событий?..-
но здесь это так естественно...- время рушит
любую частицу, живущую вне укрытий...
Ну, как тебе люди?..- классно?..- насквозь прозрачны...-
просвечивать сверху души - весьма занятно...
А снизу - везде помехи,.. местами мрачно,..
и мысли скукожились...- робки, совсем невнятны...
Я вовсе не жалуюсь,.. знаю, что так и надо...-
чем больше дано испытаний, тем Дух сильнее...-
не стоит смотреть скептически – то не бравада...-
без веры в любовь и полёт - свет в душе тускнеет...
Красиво грустить – не всегда удаётся... sorry...
царит аритмия...- полёт и... опять паденье...
Но что б ни случилось, сознанье ни с чем не спорит,
душой уповая на мудрость,.. любовь,.. терпенье...


*   *   *
Благодарю замечательную болгарскую поэтессу
Марию Магдалену Костадинову http://www.stihi.ru/avtor/mariniki
за яркий и глубокий перевод моего стихотворения:

Аритмия на душата...пространствено - медитивно...

Красиво да тъгува - не всекиму се удава...sorry...нарушените ритми, и времето късат чувствата на части...Но за да не се случи, съзнанието с живота не спори...- седя,...медитирам...мъдрост,...търпение,...щастие...
Ти знаешь и сам, че зад границата цари нирвана, а в плътните светове може душата до пепел да изгори...И все пак се проявяви през времето...- а тук е така странно...-налага се да се яде и спи, просто за да живееш...
Защо прилетя?...Стана ти жално на родната душа?.. Прозрял си, как изгаря живота под огъня на събитията?...- но тук това е така естествено...- времето руши всяка частица, живееща извън укритието...
Е, как ти се виждат хората?...- класно?...напреко прозрачни...прозира през душите - твърде забавно...А отдолу - навсякъде пречки,...мрачно,..и звуци досадни....плахи, съвсем неясни...
Въобще не се оплаквам,...знам, че така и трябва...- колкото повече са изпитанията, толкова повече духът се калява...- не бива да се гледа скептично - това не е самохвалство...- без вяра в любовта и Твореца - светлината в душата помръква...
Красиво да тъгува - не всекиму се удава...sorry...цари аритмия...- полет и пак падане...Но за да не се случи, съзнанието с нищо не спори, уповава се с душатана мъдростта,...любовта,...и търпението...


*
"Сквозь Время и Пространство"