Звала неоном яркая реклама
На дискотеку...Детская забава!
Влеки меня к неведомому храму,
Беспечности душевная отрава!
Движенья рук,волос девичьих струи,
Игра теней на свежей гладкой коже,
Порханье с губ на губы поцелуев
Я чувствовал,ни ждан никем, ни прошен...
Мельканье тел,-прекрасных, жарких, юных,
Под бликами магических кристаллов...
В водоворот чужих страстей безумных
Меня влеченье, закружив, бросало.
Волшебный вечер сжался до мгновенья.
Казалось мне, что я летал над залом,
Хмельной от света, звука и движенья....
Чернёным серебро висков не стало....
ОРИГИНАЛ:
Някакъв афиш ме води в храма на тънките прашки.
Нямам представа що за хора се молят в този храм
и що за птици се въдят в този храм,
но не питам и влизам юнашки;
знам, че едва ли ще ме изпъдят.
Оглеждам се в нечии устни, после пия от устните
и ме залюлява люлката на ритъма.
Ето,
тийнейджърките ме качват на крилете си
и се издигат над дансинга.
Всемирът около мен пулсира.
Вали страст на кристали,
гърча се под водопада и ме обтичат
най-хубавите гърди на най-палавите момичета.
Прелитаме над дансинга,
пияни от светлини, звуци и движения.
Почерняло ли е среброто в косите ми?