Легендарна и велика Родопа,
вятър брули твоите върхове.
Стоиш твърдо, епоха след епоха,
закриляйки своите чеда векове.
Още броди духът на Орфей,
търсейки своята скъпа Евридика.
Със своята лира да запей,
от царството на мрака да я извика.
О! Земьо с върхове чаровни,
колко хубава си ти.
Под буките ти вековни,
Омайваш всички ни.
Колко ли още легенди криеш
за мъки човешки без чет,
с води кристално чисти миеш
душите на хората днес.