А беше време, ех, юнашко време -
косата бе на почит най-голем!
Ако косица 5 сантима събереме -
окастряха ни с кеф левентския перчем...
...Тоталитарно време - нрави безподобни:
престилки, униформи и фуражки...
Изгладена якичка, монограм и 20 стинки джобни...
Какви ти гелове там или прашки?!
Но някак беше чест да си различен,
косата белег бе, че това си ти.
Че нямаш страх от онзи, що наднича
с ръцете мръсни в чуждите души...
Къде е днес косата ми? Оплешивях!
А нула номер стана мода май...
По модата и аз да бъда вече доживях! :))
Но младостта с косата си замина... Бай!...