Тръгвай, човече!
Животът изтече.
Няма го вече.
Сякаш буйна река го отнесе.
И какво и да говориш,
нищо не можеш да сториш.
Едни си отиват.
Други ще дойдат след тях.
Все се готвиш как да живееш,
как да се смееш,
как да пееш...
И ето - в един миг разбираш,
че вече изстиваш,
че вече умираш,
че вече разложил си се...
докато все си се готвил
как да живееш,
как да се смееш,
как да пееш.
Плановете бяха
такива големи.
Колко щедро пиляхме
за глупости своя живот.
Но връщане няма.
Носи си пижама.
Навеки, навеки
сбогом на всеки,
който си тук!