Самуил Яковлевич Маршак Страшный сон Страшен сън

Красимир Георгиев
„СТРАШНЫ СОН”
Самуил Яковлевич Маршак (1887-1964 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

СТРАШЕН СЪН

Съчини писателят детска книжка,
редакторът й направи подстрижка...
Запретнал ръкави,
зачеркна грубите думи:
направи от Федя – Федка,
смени дядо с деденце,
баба – с бабинка.
Книжката стана сладичка и слабинка.
Нарисува художникът картинки и винетки:
баба вместо дядо,
бръмбар вместо внуче,
куче вместо четка.

В приказката при печата
се разляха мастилата,
на корицата се кротнаха
крива четриока котка,
старец с три уши-лъжици
и старица без главица.

После бързо
взеха в цеха да подвързват.
Подвързаха приказката със стихове на Есенин,
притуриха глава от романа „Анна Керенина”
и част от алгебрата на Кисельова.
Ето, книжката е готова, съществува!

Остава само да я бракуват.


Ударения
СТРАШЕН СЪН

Съчини́ писа́телят де́тска кни́жка,
реда́кторът й напра́ви подстри́жка...
Запре́тнал ръка́ви,
заче́ркна гру́бите ду́ми:
напра́ви от Фе́дя – Фе́дка,
смени́ дя́до с де́денце,
ба́ба – с ба́бинка.
Кни́жката ста́на сла́дичка и сла́бинка.
Нарису́ва худо́жникът карти́нки и вине́тки:
ба́ба вме́сто дя́до,
бръ́мбар вме́сто вну́че,
ку́че вме́сто че́тка.

В при́казката при печа́та
се разля́ха мастила́та,
на кори́цата се кро́тнаха
кри́ва четрио́ка ко́тка,
ста́рец с три́ уши́-лъжи́ци
и стари́ца без глави́ца.

По́сле бъ́рзо
взе́ха в це́ха да подвъ́рзват.
Подвъ́рзаха при́казката със сти́хове на Есе́нин,
приту́риха глава́ от рома́на „А́нна Кере́нина”
и ча́ст от а́лгебрата на Кисельо́ва.
Е́то, кни́жката е гото́ва, съществу́ва!

Оста́ва са́мо да я браку́ват.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

 
Самуил Маршак
СТРАШНЫ СОН

Сочинил писатель детскую книжку,
Учинил ей редактор стрижку...
Засучив рукава,
Вычеркнув грубые слова:
Заменил Федьку Феденькой,
Дедку – деденькой,
Бабку – бабенькой.
Стала книжка сладенькой и слабенькой.
Нарисовал в ней художник картинки и виньетки:
Бабку вместо дедки,
Жучку вместо внучки,
Тучку вместо Жучки.

Взяли в печать эту сказку.
Наложили краску на краску,
Получились на обложке
Четыре глаза у кошки,
У старика три уха,
Без головы старуха.

Пришел черед,
Взяли книжку в переплет.
Переплели сказку со стихами Есенина,
С главой из романа „Анна Каренина”,
С листами из алгебры Киселева.
Вот книжка и готова!

Остается списать ее в брак.


ВЕСЁЛЫЙ ПОЭТ САМУИЛ МАРШАК (экспромт по прочтении стихов Красимира Георгиева: Павел Влад Коновалов)

Жил-был мальчик –
Маршак Самуил.
Ростом с пальчик,
но многих сил.
Сам он кушал
и сам он пил.
Взрослых слушал.
И ум копил.
Стал он взрослым.
„Кто я? Поэт?”
Жизнь – проза.
В ней много бед.
Со стихами
жизнь весела.
Строчки сами –
на гладь стола...
„Новый автор?” –
стихи читал
шеф-редактор.
Со стула упал
он от смеха.
„Зовут вас как?”
„Знайте, я
Самуил Маршак”...