„ПАМЯТИ ИОСИФА БРОДСКОГО”
Александр Фред
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
В ПАМЕТ НА ЙОСИФ БРОДСКИ
Ще разкъсам пияните струни,
луната свети измамно,
пак виелици стенат с безумна
скръб за тези, които ги няма.
Те са там, сред живяни столетия,
в черни сълзи се влива печал,
а сърцата им с жар смутна светят
и това носи болка и жал.
Доизпито е всичко, отново
сме в зърното на вечни жита,
тленните земни окови
ние сменяме с метър земя.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Фред
ПАМЯТИ ИОСИФА БРОДСКОГО
Изорву пьянее струны,
свет луны в окнах не тот,
снова плачет метель со стоном,
и скорбит о тех, кто уйдёт.
Сколько их по истёртых столетием,
в слёзы чёрные ввергла печаль,
но у сердца свое лихолетье,
от того больнее и жаль.
Всё испито и зёрна прозрели,
но, как поздно мы признаём,
ржавые цепи на теле,
мы сменяем метровой землёй.
http://www.stihi.ru/2011/04/25/2377