Красимир Георгиев
КОШМАР
Затворени сме в кристалната топка на дните.
Съдбата размахва своите чукове.
________________________________________
Кошмар
Закрыты мы в хрустальной сфере дней,
Судьба размахивает молотом над ней.
********************************************
Удары жизни наблюдаю, как в кошмаре
В фатально-хрупком, беззащитно-тонком шаре.*
* Домыслила вольную отсебятину.
______________________________________________
***Красимир Георгиев
ЕЛЕГИЯ ЗА СЪРЦАТА НА ЖЕНИТЕ
Увод.
Жените имат сърца.
Изложение.
Обричат сърцата си жените.
Подаряват сърцата си жените.
Залагат сърцата си жените.
Продават сърцата си жените.
Заключение.
Жените нямат сърца.
______________________________________________
Элегия о женском сердце
Женщины сердце нам дарят,
В жертву любви обрекают,
Всем раздают (тем, кто жаждет),
Иль продают (но не каждая).
Каждому малость достанется...
Им-то самим, что останется?
***
Красимир Георгиев
ЗАТВОРНИК
Бях затворник на живота, заключен
над зейналата бездна на забравата.
Освободиха ме. Направих своя избор.
Единственият истински затворник в ада е дяволът.
________________________________________________
***
Узник
И я был затворник над бездной забвенья,
Но вырвался, выбор свой сделал навеки...
Единственный житель в аду, без сомненья,
Есть – дьявол!
А мы что?
А мы – человеки!
__________________________________________________
Красимир Георгиев
УЛИЦА
Вече виждам смъртта –
ето я, зад ъгъла.
Зад първия ъгъл.
Какво? Да остана на мястото си ли?
_________________________________________
***
Улица
Уже увидел смерть
За первым поворотом, братцы.
Как быть? Идти вперед?
На месте ль оставаться?