« Не ме забравяй. И не ме помни…»
Юнна Мориц
Не ме забравяй...
И не ме помни.
Забравените не живеят
в минало.
Осъмнал земните си дни,
доплувай своя бряг...
След синьото
(в откъсната скала)
изтрий проклетите години...
Варосаният камък на нощта
от фара
ще белее. С името.
Ще ти напомнят свобода
вълните, спящи в тялото на кея...
Не ме забравяй... и не ме помни.
Забравените нямат минало.
Дотук ми е дошло
от сити дни... А ти
отплува в мене зимите.
Не съм ни сън за теб. Ни свещ. Ни хляба...
Не съм напряко хвърлен камък.
За пътя ти измолих знак.
В земя без край. И без начало...
-----
Знам,
ще свърнеш зад първата пряка...
Не ме забравяй. И... не ме помни.
Остана ли без теб. Понякога... Оттатък.
Завоят ще се връща.
С твоите очи…