“ C’ est la vie, такъв е животът,
всеки със своята участ.”
Богдана Зидарова
C’ est la vie ,
май че сбъркахме в нещо.
Провинихме се. Или някъде
пална дяволът клечката
в нас. И отвърна се Бога.
C’ est la vie - загрубяха душите ни
като дреха непрана.
Щом затрупахме в себе си
всички небесни дарове.
C’ est la vie, сутрин с доза кафе
делнично спорим. После
весело подминаваме просяка...
в себе си. И денят му подритваме.
И ръката протегната още…
А пък Оня бил Божият син.
Бил доведен.
Отгоре.
И очаквал …Очаквал...
да отместим
плочата.