Меланхолия
[вольный перевод на болгарский язык]
свободен превод
На меланхолията тихата печал...
Пропадам на багрите й в рая.
Шепне стихове есента без жал,
едвам чуто стъпвайки по края
на тясната пътечка, наречена "Живот",
между траура на мъката и щастието,
между сиянието на небесния свод
и студената мъгла на безучастието.
Всичко, както преди, се реди...
Вятърът къса от календара дни
и ги влачи някъде на орди,
пришпорвайки ги с неистови свирни.
Само аз оставам за нийде не поел
в този вихър на вселенски скитни.
Завързва животът с неизвестна цел
в гордиев възел надежди и мечти...
---
[буквальный превод]
буквален превод
На меланхолията тихата печал...
В света на багрите й пропадам.
Шепне есента стихове наизуст,
едвам чуто стъпвайки по края
на тясната пътечка с име "Живот",
между траура на мъката и щастието,
между светлината, пронизваща висините
и студената мъгла на безучастието.
Всичко, както преди, по своя ред...
Вятърът къса календарните листа
и ги носи някъде на орда,
подгонвайки ги с неистово подсвирване.
Само аз оставам никъде
в този вихър на вселенски скитания.
Поставя животът "непрекъсваемо разстояние"
там, където е мястото на надеждите и мечтанията...
Забележка. "неразрывный пробел" (RU), "Non-breaking Space" (ENG), "непрекъсваемо разстояние" (BG) – [термин от областта на приложното програмно осигуряване на компютри - един от т.н. "специални знаци" при програми за текстообработка] разстояние, което няма да бъде прекъснато, като се окаже в края на реда, а думите, между които е то, се окажат разделени една от друга - в края на един и началото на следващия го ред; по такъв начин думите, между които има (които са "разделени с") непрекъсваемо разстояние, винаги остават на един и същи ред.
---
http://www.stihi.ru/2011/10/09/1827
Меланхолия
Оксана Халушкина
Меланхолии тихая грусть…
В свете красок ее пропадаю.
Шепчет осень стихи наизусть,
Еле слышно ступая по краю
Узкой тропки с названием «Жизнь»,
Между трауром горя и счастьем,
Между светом, пронзающим высь
И холодною мглой безучастья.
Всё, как прежде, своей чередой…
Ветер рвет календарные листья
И несет их куда-то ордой,
Подгоняя неистовым свистом.
Только я остаюсь не у дел
В этом вихре вселенских скитаний.
Ставит жизнь «неразрывный пробел»
Там, где место надежд и мечтаний…
© Copyright: Оксана Халушкина, 2011
Свидетельство о публикации №11110091827
без рубрики, 09.10.2011 07:39