„ЗЕРКАЛО”
Яков Баст
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ОГЛЕДАЛОТО
Малък принц, ти къде си? Къде ли е твойта звезда?
Не пътувам към теб да се срещнем, не тичам, не идвам,
безнадеждно затънах и глъхна в самотна бразда,
призовавам те днес като знак, като флаг, като символ.
На брега ме очаква – не ще ме дочака, Асол,
а без вятър платното ми клюмна в затишие мъртво,
върху лепкава тиня сърцето ми влачи се с болка,
аз съм целият нерв, изгорен от грот-мачта до дъно.
Герда няма да дойде – самотен в безмилостен мраз
аз навеки ще бъда кристалче лед в думата „вечност”,
няма в дъжд дългочакан светлици да лея над вас,
като облаче леко в безкрая ще търся утеха.
Ще замре трепет блед, ще угасне сред нощен покой
моят плах и безмълвен, изплакан за теб само вик,
ще потърся в тръпчиво испанско вино капка зной,
в огледалото мътно ще видя – изплашен старик.
Ударения
ОГЛЕДАЛОТО
МАлък прИнц, ти къдЕ си? КъдЕ ли е твОйта звездА?
Не пътУвам към тЕб да се срЕщнем, не тИчам, не Идвам,
безнадЕждно затЪнах и глЪхна в самОтна браздА,
призовАвам те днЕс като знАк, като флАг, като сИмвол.
На брегА ме очАква – не щЕ ме дочАка, АсОл,
а без вЯтър платнОто ми клЮмна в затИшие мЪртво,
върху лЕпкава тИня сърцЕто ми влАчи се с бОлка,
аз съм цЕлият нЕрв, изгорЕн от грот-мАчта до дЪно.
ГЕрда нЯма да дОйде – самОтен в безмИлостен мрАз
аз навЕки ще бЪда кристАлче лед в дУмата „вЕчност”,
нЯма в дЪжд дългочАкан светлИци да лЕя над вАс,
като Облаче лЕко в безкрАя ще тЪрся утЕха.
Ще замрЕ трЕпет блЕд, ще угАсне сред нОщен покОй
мОят плАх и безмЪлвен, изплАкан за тЕб сАмо вИк,
ще потЪрся в тръпчИво испАнско винО кАпка знОй,
в огледАлото мЪтно ще вИдя – изплАшен старИк.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Яков Баст
ЗЕРКАЛО
Где ты, Маленький Принц? На какой ожидаешь звезде?
Не приду я к тебе, не примчусь, не увижу, не встречу,
Я застрял безнадёжно, увяз и заглох в борозде,
И тебя призываю, как символ, как знак, как предтечу.
На каком берегу ждёт меня – не дождётся Ассоль,
А мой парус поник на ветру среди мёртвого штиля,
Сердце тянет на вязкое дно неприкрытая боль,
Я весь выжженный нерв от грот-мачты до самого киля.
Не найдёт меня Герда – замёрзну один в холодах,
И навеки останусь кристалликом льда в слове „вечность”,
Не прольюсь долгожданным дождём в „голубых городах”,
Лёгким облачком став, унесусь навсегда в бесконечность.
*
И замрёт, задрожит и погаснет в ночной тишине,
Мой неслышный для всех, лишь тебе предназначенный крик,
Поищу капли истины в тёрпком испанском вине,
Оглянусь – в мутном зеркале смотрит с укором старик…
http://stihi.ru/2012/01/10/22
---------------
Руският поет Яков Баст е носител на много литературни награди. Завършил е висше образование, има докторска степен по икономико-математическо моделиране. Автор е на книги с поезия, сред които „А жизнь продолжается” (2013 г.), „Старые дворы” (2013 г.), „Свет погасшей звезды” (2013 г.) и др. Живее в гр. Киев.
---------------
* (экспромт: Мавр Марогор Михайло)
Не легки переводы поэтов-содругов,
Но доступны, когда души родны.
Вдохнавляя для праведных подвигов
Тех, в чьих Сърцах они слышны.