„ОДИНОКАЯ... МИЛАЯ...”
Александр Кованов
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
САМОТНА, МИЛИЧКА
Помоли се... Самотна ти миличка...
За човека, избягал без вест...
Събери всички майчини силици,
скрий сълзи под възглавница днес...
Помоли се... За радост изгубена...
Самотата – трохичка в юмрук...
Красотата, безценното, чудото
той забрави навеки... Кютук...
Помоли се... Прошепвай прекрасните
думи... Тънка свещичка гори...
И с тъга двугодишното щастие
не буди... Нека тихичко спи...
Ударения
САМОТНА, МИЛИЧКА
ПомолИ се... СамОтна ти мИличка...
За човЕка, избЯгал без вЕст...
СъберИ всИчки мАйчини сИлици,
скрИй сълзИ под възглАвница днЕс...
ПомолИ се... За рАдост изгУбена...
СамотАта – трохИчка в юмрУк...
КрасотАта, безцЕнното, чУдото
той забрАви навЕки... кютУк...
ПомолИ се... ПрошЕпвай прекрАсните
дУми... тЪнка свещИчка горИ...
И с тъгА двугодИшното щАстие
не будИ... нЕка тИхичко спИ...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Кованов
ОДИНОКАЯ... МИЛАЯ...
Помолись… Одинокая, милая…
За того, кто уже не с тобой…
Соберись материнскими силами,
А потом уж… В подушку повой…
Помолись… Попроси о потерянном…
Одиночество – крошкой в кулак…
Неизмеренное и неоцененное
Потерял он навечно… Дурак…
Помолись… Прошепчи всё заветное,
Пока свечечка тонко горит…
…Только всхлипами чудо двухлетнее
Не буди… Пусть тихонечко спит…
http://stihi.ru/2012/01/04/7549
* (экспромт: Анна Попова)
Помолюсь, одинокая женщина, над обрывом людского терпения,
За погибших, умерших, покинутых, за убитых слепым лицемерием.
Соберусь, да с душевными силами я сражаться пойду...
---------------
Руският поет Александър Кованов (Александр Кованов) е роден на 20 февруари 1966 г. в Алтай. Работил е като учител. Номиниран е за литературните награди „Наследие” и „Поэт года”. Живее в Астрахан.
(Няма други данни.)