Cтрасть - не поэзия

Олег Глечиков
Страстта ни е поезия
Илко Карайчев

Разграбващо изпиват се телата ни в страстта си,
забравили студа навън и снежния килим.
Изгарящо и устните ни сливат се с дъха си,
с любовните си стонове и двамата летим.

Прегръдка, нова ласка и отново аз съм в тебе!
Приемаш ме с усмихнат стон и галещи очи.
Чаршафът, бял досадник, е направо непотребен,
изхвърлен от леглото, той завижда и пищи.

А ние се отдаваме съвсем некуриозно,
сърцата ще изскочат в своя ритъм полудял!
Страстта ни е Поезия! Снегът отвън е проза,
от срам той би стопил се, ако беше ни видял.

Отново и отново ме желаеш и ме имаш,
влудяват ме искрите в твойте влюбени очи!
С целувките горещи пак желания откриваш,
а после се отдаваш на най-смелите мечти!

А времето летящо е, за него днес нехаем
и сутрешно кафе ще пием в десет вечерта.
Море от бурна нежност сме! Неистово желаем
душите да  притихнат, потопени във нега!


СТРАСТЬ - НЕ ПОЭЗИЯ
перевод с болгарского

Тела  совсем пусты, нет больше страсти, в них.
Всё взяли: снег - ковром и холод зимней стужи.
И спёкшиеся губы не слиты у двоих,
Для нежного дыханья, и не летают  души.

Объятья новой ласки, и снова я в тебе,
Прими с улыбкой, стоном, ласкай меня глазами.
Пусть койка позавидует моей, твоей судьбе,
Пусть простыни завидуют,  они ведь рядом с нами.

Друг другу отдаёмся мы очень не курьёзно,
Сердца вот-вот взорвутся и выскочить хотят.
Страсть вовсе не поэзия! А белый снег и проза,
Себя бы вдруг увидели, сказали, как грешат!

И снова я хочу, и снова я имею,
Влечёшь меня любовью струящейся из глаз,
Целуешь жарко так! Сгораю, а не тлею,
Как в сказку улетаю с тобою каждый раз.

А время не стоит, день  белый угасает,
И утренний пьём кофе мы  в десять,  это - ночь,
И нежность, словно море, нас волнами качает,
Лишь  леденящий душ, сумеет нам помочь.

Олег Глечиков

15 января 2012 года, Керчь, Украина