С болгарского
(Весела Йосифова)
http://www.stihi.ru/2012/01/14/3835
Ты сегодня так прекрасен!
Говоришь: - Вставать пора!
И твои глаза от счастья
Так и светятся с утра.
Нежный взгляд лишает воли,
Я в любви тебе клянусь
И в твоих руках до боли
Быть заласканной боюсь.
А затем ты, словно туча,
Солнце от меня закрыл,
И души моей не слушал
Трепетанья лёгких крыл…
Утром ты – мой крепкий кофе,
Лимонад со льдом – в обед…
Повезло мне, и дороже
Человека в мире нет!
До мен
Весела Йосифова
Този мъж е прекрасен!
Той ме буди с щастлива усмивка.
И не ми се кълне във любов,
но държи във ръцете си грапави
страховете ми, до болка излъскани.
Този мъж, като дъбова сянка
е надвесил над мене лице,
той не моли, не иска, но взе
от душата ми малките ястреби,
дето все ми кълвяха небето неистово.
Този мъж е най-обикновен.
И за мен е най-неочакваният.
Сутрин заедно пием по късо кафе,
а вечеряме с дълго обичане.
Този мъж е щастливец! До мен!
Фото Л. Шубной.