***

Юлия Храмцова
я знаю те дни,
я их вижу
(на простыне
слёз твоих
лежат
неподвижно).

и даже самая
смелая жизнь
похожа на
трусость...

мне становится
слишком
грустно,
чтобы смотреть
и радоваться
(больше всего
мне теперь
хочется
чашечку
кофе и
мармелада).

на каждый
звонок не
успеть даже
мне ответить
(и сотня
писем сгниют
на полу).

а те, чьи уши
ничего не услышат,
ничего не услышат ,
ничего не услышат ,
ничего не услышат .

30.11.2011