SD = Сънищен дневник
Автентични визуализации на автентични сънища
Работна версия
02.10.2010
Осъзнат сън с висока степен на самоидентификация
15.10.2010 (завършено в сегашния вид)
(Записано на 2 и 3. 10. 2010)
Този запис е важен защото сънищата от тази нощ включват осъзнат сън с постигната най-високата досега степен на осъзнатост и идентификация със себе си.
Както и при предишния случай на осъзнат сън, така се случи, че не го записах веднага, макар, че имах такова намерение. Беше събота, заприказвахме се с майка, после се занимавах с книгите, отлагах, и така, мисля, че чак вечерта записах една част, а на другия ден го довърших.
Най-важните сънища ги отлагам за записване, защо все става така, когато е с такава важност започвам да отлагам заради важния, тържествен момент на записването. Както и да е, мисля, че го възпроизведох. Имаше няколко момента в идентификацията, твърденията за себе си, които си повтарях, утвърждаванията, които малко ми се загубиха в точната си фраза, но по принцип ги възстанових, може някое да съм пропуснал, но същественото съм го записал. Тази нощ имаше и други ситуации. Сега ще започна с тях. И най-важната част – осъзнатият сън, пак остава за накрая. Може би защото е най-важен и си запазвам удоволствието за накрая. Този осъзнат сън беше успех. Макар че сега, 2-3 дни по-късно, не се усещам по някакъв начин различен, все същият съм си. Все едно, че не го е имало…
Тази нощ имах поредица различни ситуации с много различни картини. Някои от тях успях да запомня и да маркирам. За други не успях да си припомня асоциации, с които да ги визуализирам. Когато ги записвах (маркирах), бързах да запиша всичко, което си спомнях, защото докато се записва едно, други неща се забравят. Затова записвах едно през друго, хронологията на маркирането не е хронология на сънищата / ситуациите. За някои ситуации се връщах отново да дозапиша. Сега при този презапис и описание ще се опитам да възстановя някаква допустима възможна хронология, която съответства на спомена ми за сънуваните неща тази нощ.
Ще препиша първо както съм маркирал и записал в тефтера, а после ще го подредя.
*** ***
Осъзнат, кооперацията, дъждобрани, излизащи
Любчо, терасата, още някой, наклонена, преди това долу
Село, жени, преди това с автобус (филм), слизам, им (не е) там, за Пазарджик, едно име, друго име, при Момчилград, шофьорът се връща, тичам, качвам се
Седя в автобуса отпред, при шофьора един или май са двама
Жени наоколо?
После аз съм станал за малко (или когато слизах?, но мисля беше друг път за по-кратко)
Те седнаха на мястото ми, почнах да подмятам, не много сериозно, не исках скандали, размахвах кочан от царевица (като оръжие в ръката си – допълнение)
Да гледам оттам към нашата кооперация
Качвам се, стълби, стигам някакъв най-горен етаж, таван, вдясно врата табелки мисля че той тук живее /същевременно идентифицирам с нашия етаж преди това, когато виждам че съм стигнал най-горе,
май не звънях
После обръщам и тръгвам
надолу по стълбите,
дървени стъпала, неудобни, странни, защо са такива, ако това са стъпала на нашата кооперация така или иначе щях да свикна или да съм свикнал
Това не са нашите стълбища, каква е тая обстановка,
Това е сън, сънувам, това е сън
стълбище, етаж, стена, парапет / ще прелетя през стената / Политам // В същото време – ами ако не е сън? Не няма как сън е – а и бавно съм политнал…
Преди това – търся го, май не можах да се обадя, няма телефон, документ юридически изготвям, беше се оттеглил за момента, последна задача преди отпуск или някакво преместване/ край на задачи,
Преди това се виждахме, маса, куче, прегръщам го, изчезна, остана аз да го изготвя /довърша (2) /в съня подробно и последователно/ /сега замъглена последователност и подробности
Преди това две-три други задачи и ходех насам-натам (1)
(3) Момиче, // Мисля си просто да му прехвърля правенето на документа и да си ходя, резолюция, че се прехвърля на него (документът бе за него, но и някак си служебен) служебна работа бе
(3) Това момиче щеше да го поеме, същевременно вървях с нея да й помогна, зала, хора, нещо й казах да прави или да не прави някак, че иначе ще остане или няма да може да си намери съдружник, имах предвид себе си и че й съдействам, тя каза, че няма нужда или й е писнало от съдружници
(4) Тогава съм отишъл да го търся… в кооперацията
*** ***
Продължение (на 3.10) На 3 октомври продължих записа, като направо написах готова част, започваща от горната площадка до края. Сега я допълвам с предишната част от ситуацията.
Целият запис на сънищата:
Пътувахме с автобус нанякъде. И сега си мисля, че не бях сам, а с едно момиче. Макар това да не съм го маркирал и когато бях слязъл в селото визуалният ми спомен да е смътен - не помня освен мен и жените от селото да е имало друга жена… Но първоначално като пътувах си мислех, че отивам някъде и то не сам, а с едно момиче.
Дали още в началото или по-късно съм осъзнал, че пътувам към Пазарджик, когато обърках и слязох преждевременно.
Автобусът бе спрял на някаква спирка, аз си помислих, че сме пристигнали и бързо слязох, сам или с онова момиче. (Маркирал съм тук „филм” защото предната вечер по телевизията гледах един известен италиански филм на Фелини, струва ми се, и голяма част от действието се развиваше в автобус, в сравнително съвременен Рим. Очевидната причина за съня.)
Бях слязъл, но скоро осъзнах, че не съм пристигнал, че мястото не е там.
Село, площад, отпред виждам къщи, някакви селски италиански къщи. До една врата имаше две жени. Дали бяха две жени до врата или преди това видях жена да пере, с ведро или просто с нещо… Тази жена или две жени до вратата стояха там. Отидох и попитах за някакво място, всъщност после разбирах, че пътувам за Пазарджик, но в този момент попитах за селището, където съм се насочил, а това, което казах, попитах беше дали знаят къде се намира еди кое си село или град и казвах една сложна завъртяна дума – името на селото, която сега съвсем не мога да си спомня. А дали беше така, гледам какво съм маркирал… Може би аз ги попитах накъде е или къде е Пазарджик, а те ми отговориха, като споменаха едно име. Както и да е… Тази жена първо ми каза някакво завъртяно сложно име. Бях я попитал дали знае къде е… А тя отвърна, да, и каза, ето натам при… И аз разбирах, че ми говори за някъде на юг в България, съвсем не наоколо. Аз й казах, че не познавам това селище, не го знам къде е, а тя тогава ми спомена някакво близко стоящо там друго село, също с име, което беше сложно по звучене и също ми бе непознато. Може би съм казал, че не го знам и това село. А тогава тя каза, че се намира близо до Момчилград и аз вече разбирах, че това е някъде далече в южните части на България, далече оттук, в друга посока и т.н. (Предния ден нещо бях гледал по новините за Момчилград или за село в неговия район.)
В това време погледнах наляво и видях, че шофьорът се връща към автобуса, автобусът беше спрял там. Сетих се, че имам шанс и направо мога да се кача и да продължа. Затичах се към автобуса и се качих.
(Дали това, което следва беше преди да стигна в селото или след това когато отново тръгнах с автобуса? Или е било независима ситуация? По-скоро – не.)
Жени наоколо?
После аз бях станал за малко от мястото си, беше за малко само. Седях отпред вляво и гледах как двамата си говорят с шофьора, стояха, нямаше как да седнат, в кабинката му до него. Нямам спомен в тази част дали бяха жени или мъже, струва ми се че бяха по-скоро мъже, но после именно някой от тях, или двамата станаха едно, ми зае мястото, и тогава вече възприемах, че жена ми е седнала на мястото. Дали е в тази ситуация, или друго пътуване с автобус? По-скоро в тази ситуация и то преди да стигна до селото. Споменът ми после след перипетиите с обясненията с жените е до обратното качване в автобуса, май. А може би и двете лица са седнали на мястото ми. Те седнаха на мястото ми. Аз видях и започнах да се чудя. Изглеждаше доста нахално. А и как бързо се бяха ориентирали и преместили. Докато се огледам само, станах за малко и ето че ми бяха заели мястото светкавично. Хвана ме яд. Но пред мен и около мен автобусът беше пълен с хора. Не ми се разправяше, не исках да се карам с никого. Все пак, започнах да подмятам, не много сериозно, не исках скандали, един-два пъти нещо казах по повод, че са ми седнали на мястото. В това време докато им говорих взех да размахвам един огризан кочан от царевица, като оръжие в ръката си, явно аз я бях изял. Бях ядосан и ръкомахах. Наоколо имаше жени в автобуса.
***
Този сън може и да е след другия с автобуса. Исках да погледна към нашата кооперация откъм съседната кооперация. На улицата се засякохме с Любчо, май се поздравихме, може би даже се заприказвахме. И така, той явно ме покани на гости или така аз възприемах, защото тръгнах след него към тях. Влязохме във входа, стълбища и се оказахме в неговия апартамент. Тук не помня подробности, но сякаш ми се струва, че минахме през хол и стаи на апартамента му. А после излязохме и се озовахме на терасата му. Маркирал съм, че там в апартамента му или на терасата имаше още някой, но не визуализирам сега никого и не си спомням. Терасата му гледаше към нашата кооперация, беше някъде на нивото на петия етаж на по-високата част на кооперацията ни. Имам чувството, че имаше саксии или може би дори масичка и столове… Това ми е смътно. Но това, което си спомням много ясно и визуализирам, бе, че още в началото като излязохме на терасата, видях, усетих, че тя е наклонена надолу. Може би не много, но съществено наклонена. Усетих едно неприятно чувство от това накланяне. Беше стабилна, не се движеше, но наклонена. И си помислих, тази тераса не е стабилна, кога ли ще се наклони още надолу, дали няма някога да се срути, да падне.
***
Най-напред имаше някаква ситуация, а може би описаните по-горе. Две-три други задачи и ходех насам-натам.
Бях с един познат, или приятел или колега. Бяхме се срещнали, имаше пред нас една маса, и сега си мисля, че това май беше като голямата маса в нашия хол. До мен се появи едно куче. Прегръщам го, то това куче май не беше голямо, аз го притиснах към гърдите си, беше малко, дали не бъркам с друг сън, който вече съм описал, защо мислех че такъв момент вече съм описал… Но дори да е така, в този сън също съм маркирал куче до масата, което прегръщам.
После този мой приятел-колега изчезна някъде. В съня всичко беше подробно и последователно. Но когато маркирах, последователността и подробностите бяха вече замъглени.
Трябваше да се изготви някакъв документ, изготвяхме го, може би това правехме на масата, юридически документ, служебен, но и беше май лично свързан с него. А той се беше се оттеглил за момента. Това бе нещо като последна задача, която бях поел, преди отпуск или преди някакво преместване или просто преди край на всички задачи. Бързах да се махам и никак не ми се занимаваше вече с нищо.
Там се появи едно момиче, нещо като моя колежка, или дали не я възприемах като адвокатка от някое частно студио или на частна практика…Дали можеше да ми помогне с нещо…
Оня се ската, и остана сега аз да го изготвям и довърша. Беше свързано с него и той можеше да помогне. Реших, че трябва да дойде да си го оправи.
Мислех си просто да му прехвърля правенето на документа и да си ходя, да му напиша резолюция да го прави, че се прехвърля на него. Документът бе за него (нещо лично), но и някак си бе служебен, служебна работа бе. Търсех го оня наоколо, но го нямаше, исках да му звъня по телефон, мобилен телефон, но май не можах да се обадя по някаква причина, нямаше телефон, струва ми се. Май нямаше да го намеря сега.
Това момиче щеше да поеме правенето на документа вместо мен, същевременно вървях с нея да й помогна, някаква зала, в която се оказахме, голяма като салон на банка или гара, наоколо някакви хора, аз нещо й казах да прави или да не прави по някакъв начин, че иначе ще остане или няма да може да си намери съдружник, всъщност имах предвид себе си и че й съдействам (и си мислех защо аз да не й стана съдружник), но тя небрежно ми каза, че няма нужда и че й е писнало от съдружници.
Тогава съм излязъл навън и съм тръгнал към нашата кооперация да го търся оня. Не че момичето нямаше да направи документа, но тръгнах да го търся да си свърши работата. Насочих се към входа, стигнах там. Когато бях пред нашия вход, вратата се отвори и от вътре започнаха да излизат някакви хора с дъждобрани. Дъжд ли валеше? Нямам спомен за това. Но явно така си помислих.
Тръгнал съм нагоре по стълбището. Първоначално се качвах нагоре по стълбите, мисля че виждах как изкачвам един след друг етажи и площадки, приличащи на нашите в кооперацията. Озовах се някъде горе, усетих че съм подминал нашия етаж и съм сигнал до последния. Пред себе си виждах някакви врати и разбирах, че водят към таванските помещения. Тази последна площадка беше по-тясна, не като долните, каквато си е и в действителност. Но в съня беше малко по-дълбока, а вратата пред мен изглеждаше някак си прозрачна, или стъклена, имаше големи остъклени части сякаш. Аз бях влязъл в кооперацията, за да търся съответния човек. Когато бях навън преди това, знаех, че той живее и е някъде там. Просто се качвах и нямах ясна представа къде отивам да го търся. Като че ли си мислех, че ще го намеря някъде там, където е нашият апартамент. Може би възприемах мястото му на живеене в нашия апартамент. Когато вече бях на горната площадка видях вдясно врата на жилищен апартамент. Имаше някаква табелка. Приближих се, но не съм сигурен дали позвъних. Може първоначално в даден момент да съм си помислил, че той живее тук. Същевременно идентифицирах мястото му като нашия етаж. Това го усещах преди това като се качвах, и може би в един момент и когато съм бил вече най-горе. Виждам че съм стигнал най-горе. Май не звънях. Разбрах, че там нямам работа и трябва да се връщам надолу. После обръщам и тръгвам. Надолу по стълбите. Обърнах се към стъпалата и тръгнах надолу по тях. Все още сънят си беше сън, нещо което си възприемам като реалност в момента, не знаех, че сънувам.
Когато тръгнах надолу по стълбите, пристъпих напред и усетих, че никак не са удобни за слизане, бяха тесни и сега виждах, че са дървени, дървени дъски, бяха огладени и тъмни на цвят, но тесни, не бяха широки колкото е дължината на стъпалото ми, трябваше да внимавам да стъпя правилно, а освен това сякаш и не бяха много стабилно закрепени, леко се клатеха напред-назад. Дървени стъпала, неудобни, странни. Бяха странни стъпала, странно стълбище. Защо са такива? Бяха различни, не бяха като на стълбището на нашата кооперация. А пък ако това са стълбите на нашата кооперация, така или иначе щях да свикна или да съм свикнал и нямаше да ми прави впечатление. Това не са нашите стълбища. Каква е тая обстановка? Това е сън, сънувам, това е сън.
Стълбище, етаж, стена, парапет / ще прелетя през стената /.
Разбирах, че сънувам. Виждах около себе си и по-скоро пред себе си стълбището, зад мен беше площадка на най-горния етаж, вляво беше парапетът, като този в нашата кооперация. Аз бях в горната част на стълбището и някъде по средата му, когато разбрах, че това е сън, че сънувам. Може би съм се придвижвал. После вече бях стигнал в долната част на стълбището на този етаж, към междинна площадка. Отпред стълбището завиваше, вляво до мен парапетът, по нататък вляво стълбището отива към долния етаж и стената на сградата.
Реших, че ще излетя през стената навън. Разбирах, че сънувам. И това беше добро действие в потвърждение.
Сега когато осъзнах, че сънувам, веднага ми мина през ума въпросът, какво ще направя, какво трябва да направя. В този миг не ми мина през ум да стоя на едно място и да чакам, за да видя какво ще стане. Когато вече осъзнавах, че това е сън, мислех да направя нещо както друг път или както винаги съм си мислел, за да проверя какво може да се направи. Всъщност, може и да не съм обмислял много, просто разбирах, че щом е сън може и аз исках и реших да направя нещо. Първото нещо, което ми мина през ума, беше полет, излитане. Същевременно виждах стената вляво и си помислих че ще излетя към нея и ще я достигна, и едновременно си помислих, че това е и добра възможност да проверя дали и как може да мина през нея. Някак си се сещах, че и преди при осъзнат сън може би не всичко съм успявал да направя, че е въпрос на упражнение, и че преминаването през стена е едно от трудните неща и ето сега има добра възможност да опитам. Вляво беше парапетът и аз си помислих, че ще излета над него. Излитането и преминаването през стената беше добро действие в потвърждение, макар че аз нямаше нужда да потвърждавам, защото знаех, бях сигурен, че това е сън. Макар че малко по-късно за миг си помислих – ами ако не е, ще се пребия. Ако съм се съмнявал сериозно дали е сън, едва ли бих посмял да излетя, за да преминавам през стената. В определен момент вече имах това знание, разбирах, че сънувам, то идваше отвътре, беше като аксиома. Аз просто чувствах вече, че сънувам, че това е само сън. Усещах това.
Мисля си, че не всичко може да се направи в съня при осъзнат сън, независимо дали сънуваш и искаш да направиш еди какво си. (Поне докато не се научиш, докато не усвоиш способностите да ги правиш.) Например, ако ми бе дошло наум да се окажа насред полето и пред мен да се появи един дворец, да вляза и тръгна из него (нещо което често съм си мислел като обект за материализиране при осъзнат сън), или да се окажа в него (достатъчно материал имам в съзнанието си от различните филми, които съм гледал), да има трапеза с еди какво си и пр. Може би просто нямаше да стане, нищо нямаше да се получи, най-много да се бях събудил.
Вероятно зависи от тренинга, от капацитета на способностите, от възможностите, от това колко си напреднал с практиката. За сега не мога.
Политам // В същото време – ами ако не е сън? Не няма как, сън е – а и бавно съм политнал…
Отлепих се от пода и се насочих през парапета към стената с главата напред. В този миг, едновременно с политането, (а може би миг преди това), си казах, ами ако това не е сън? Какво ще стане? Ще се претрепя. (Но фактът, че си задавах въпроса дали това е сън, и това, че вече ясно виждах и разбирах, че обстановката е различна от тази, която ми е позната в нашата кооперация, горните етажи, дървените стъпала – всичко това ми казваше ясно, че е сън. Освен тази логика, аз знаех вече, че това е сън, разбирах и знаех това. Това беше знание „отгоре”, даденост, като аксиома. Така че въпросът за миг, ако това не е сън, беше само в порядъка на едно паралелно алтернативно мислене, в което винаги допускаш нещо обратно като евентуално възможно.) Но същевременно си казвах това е сън. Сънувам. Усещах, че е така. А може би от трета страна, когато виждам, че съм литнал вече. Може би си го помислих в първия миг, когато се хвърлях през парапета. Макар че там нямаше да падна много надолу, само можеше да се ударя, нараня.
Но вече летях. Два-три метра до стената. Преминавах през нея, за да изляза във въздуха от другата й страна и да продължа полета си извън сградата. Когато навлязох и минавах през стената, усетих смяната на субстанцията около мен. Лицето, тялото ми навлезе в някакво желе, за мит сякаш беше засмукано в по-гъста субстанция, а аз с ръце гребях, сякаш плувах във вода, докато загребвах усещах, че се придвижвам напред, но доста бавно, бавно напредвах, ръцете ми загребваха, но без особен резултат, сякаш бях във вода, а като се опитвах да плувам ръцете ми загребваха въздух и така не успявах да се придвижа напред. Бях в по-плътната желеобразна среда на стената, а ръцете ми сякаш загребваха въздух. И все пак се придвижвах напред. Всъщност, всичко това продължи кратко, 2-3 секунди, след което излязох навън. Прелитах от стената нанякъде и правех плавна дъга надолу. После се приземих, кацнах.
Но още докато излизах от стената в полета си започнах своята идентификацияя. Никога досега в осъзнат сън не съм си правил такава (толкова) интензивна и пълна идентификация. Не казвам, че е била съвсем пълна и че не може по-добре, но тази бе много по-интензивна и пълна от предишния път.
Мислех си, че това е осъзнат сън. Разбирах, че сънувам. Може би не съм си казвал точно, това е осъзнат сън, но си казвах това е сън, сънувам. (И ми беше ясно какъв вид сън е, че е от другия вид сън, за който вътре в съня аз разбирам, че е сън. Усещах онова впечатление, което ми се е запечатало в представите под понятието осъзнат сън.) И разбирах, че това е от онази категория събития, за което практикувам, стремя се към това. Разбирах специалния характер на съня, на събитието. Напомних си, или просто го усещах вътре, че трябва да се старая да го продължа колкото се може повече, по-дълго. Разбирах (казах си вътрешно без думи – просто го знаех и сега си напомнях вътрешно), че не трябва да правя резки мисловни движения, не трябва да се опитвам да го моделирам, да правя резки промени, въобще трябва да стоя, да наблюдавам, да не правя нищо повече, само и само да продължава така сънят възможно по-дълго, като разбирам, че сънувам.
Тия мисли ми пробягаха за миг просто през ума. Това е концепция, изразяваща се в една мисъл, в миг – какво трябва да правя на този етап когато разбера, че сънувам, че има осъзнат сън. Какви са условията, за да се задържи по-дълго осъзнатият сън – за мен, на този етап от практиката ми, според капацитета, до който съм достигнал.
След тия 2-3 мига започнах да се идентифицирам. Очевидно е, че разбирах важността и необходимостта да се идентифицирам, нещо, за което съм писал преди. Важността в осъзнатия сън да се идентифицирам възможно най-пълно кой съм.
И започнах да си повтарям много пъти различни неща за себе си – докато летях и се приземявах.
Малко ми избледняха точните фрази и думи, не ги записах веднага.
Но беше нещо като:
Аз съм Евгени (а може би Евгени Алексиев, а може би без „аз съм” – само „Евгени”, или „Евгени Алексиев”)…Аз съм дипломат. Учил съм в института в Москва. Аз съм Евгени Алексиев. Министерство на външните работи. Дипломация. Аз живея тук (представям си горе-долу нашата улица). Аз пиша, писал съм преди. Фантастика. Аз съм Евгени. Международни отношения.
(Дали формулирах точно целите фрази и думи, дали си ги представях като такива, дали тези точно, или подобни, вкл. други, които не споменавам, но всяка дума и фраза бе свързана с букет асоциации и представи за нещата, отнасящи се до нея. Представях си мястото, улицата, вероятно си представях нашия дом, къде живея.)
Не съм сигурен за точните думи и елементи на идентификацията, но те включваха по смисъл и в някаква форма на думи:
Име, професията ми, може би мястото, където работя, къде съм учил, това, че пиша или съм писал, (може би фантастика), може би представа за нашата улица.
Не мога точно да определя и да съм сигурен, но идентификацията, дори в съня ми ми мина през ума, че (бе) по доста насоки се идентифицирам с това, което съм.
После като се приземих отнякъде отляво се появи трамвай или влак, май се запътих да се кача.
Пропускам сигурно редица елементи, но това е в общи линии.