Рассказ внучки

Наталья Шевякова
Как то раз моя бабуля
В руки прыгалку взяла,
Захотела оторваться...
Чуть не померла.
"А во мне сидит пружина",
Говорит она.
Видимо её пружина,
Её и подвела.