09.02.2012
Имах сънища, които запомних с образи. Ясно е, че при междинни събуждания през нощта остават спомени от ситуациите непосредствено преди съответното събуждане. Тези събуждания се случват по правило, такъв е механизмът на съня. Ние не си даваме сметка за тези събуждания, защото те преминават в общия поток на сънното състояние и прекарването на нощта. Не им обръщаме внимание, а ако не знаем за това, че ги има по правило, може сами да не разберем. Преди да прочета, че сънят се разделя на няколко цикъла всеки от тях с по няколко различни фази, не съм знаел и не съм обръщал внимание, че между циклите се събуждам. Преди отново да заспя. Дори и да усетиш, че си се събудил през нощта, на сутринта вече си забравил за това. Дори и да усетиш някое от междинните събуждания, на сутринта няма да помниш всички от тях. А те са множество през всяка нощ. Въпросът е доколко си в състояние при всяко от тези междинни събуждания да си припомниш, да визуализираш и да съхраниш картини от ситуацията, която си сънувал непосредствено преди това. Ако успееш да визуализираш ситуацията или част от нея, получава се нещо като прехвърляне на образите (на информацията) в някаква друга (активна, будно-оперативна) част на съзнанието. Нещо като „временен архив”, в който информацията може да остане по-кратко или по-дълго, в зависимост от състоянието ти, може да се запази или да се изтрие, може да остане на разположение известно време, за да можеш ти вече в будното си състояние да я намериш там и да я „презапишеш” в будната си памет, където ще остане много по-трайно. Нещо като междинен „временен архив”, в който се копират някакви проблясъци и спомени, на сутринта ти влизаш в него и „закачаш” тези спомени с инструментите на волята си, на своето активното оперативно съзнание, закачаш ги като с въдица и ги издърпваш, а заедно с тях изтегляш на повърхността и други навързани за тях картини и ситуации, измъкваш ги от дълбините на морето на елементите, оставащо отдолу. А после ги презаписваш още веднъж в активната си памет на своето будно съзнание. Така че важно е доколко си в състояние да запазиш някакъв спомен в този „временен архив” по време на междинните си събуждания. Това съхраняване на картини и проблясъци за тях става чрез визуализация на току-що сънуваната ситуация. Доколкото по време на междинните събуждане ти си сънен, съзнанието ти работи все пак в друг режим, мозъкът ти действа при друга дължина на вълните, процесът не е напълно съзнателен, макар и събуден ти все пак почти спиш, затова, успехът на тези визуализации и припомняне, на съхраняването в този „временен архив”, зависи от практиката и от опита. Това е свойство и способност, която се учи чрез практика. Тук на това място ще посоча нещо, което знам не от личната си практика и опит, а което съм прочел от хора, занимавали се с тази материя преди мен, а именно – обучението започва като нагласяш будилника си да те събужда през час и половина или през два часа – продължителността на отделните цикли. След всяко събуждане записваш спомените си за сънуваната ситуация. И аз така съм започнал. От там нататък е въпрос на личен опит, лични наблюдения, емпирични изводи и умозаключения. При всички случаи, напредъкът в процеса е свързан с постоянно записване. Когато това става вече автоматично, сутрин при събуждане – непосредствено или малко след това, започват да изплуват образи от ситуации, които си преживял в съня си. Най-напред вероятно ще изплуват тези от последния ти сън преди сутрешното събуждане. Изплуват постепенно и други, образи от които са частично съхранени във „временния архив”. Едни образи повличат други. Започва голямото извличане от дълбините на океана на елементите, процесът на асоцииране и изтегляне нагоре на поредици от образи и ситуации. Понякога с по-голям успех. Друг път с по-малък.
Аз имам усещането на спомените за изживяването, за визуализирането и за припомнянето на различните сънувани ситуации през нощта. По-оскъдни резултати имаше сутринта при опита за тяхното повторно визуализиране и възстановяване в будната ми памет.
Нека да уточня отново разликата между усещането за изживяване на ситуацията по времето на съня, от една страна, спомена за това усещане, който имаш впоследствие, от друга страна, и визуализирането и припомнянето на ситуацията от съня, от трета страна. Това са три съвсем различни неща, разликата между които е деликатна и доста трудна за формулиране. Сега тук ще си спестя това обяснение, правил съм го редица пъти в други текстове. Само ще посоча, че самото усещане за изживяване по време на самия сън в реално време е нещо много особено и ирационално. В продължение на няколко години, откакто започнах с тези наблюдения, продължавам да се чудя как точно да го формулирам и съм го описвал в различни форми много пъти. Защото това, което остава и което се свързва с активната памет в будно състояние е само визуализацията и споменът за сънуваната ситуация впоследствие. Ако спомен липсва, ако визуализацията и припомнянето впоследствие не са се случили, сънят все едно не е съществувал. Изчезва безвъзвратно. Макар че понякога остава усещането за някакво преживяване в реално време в съня. Смътно усещане. Но когато има визуализация и припомняне, когато остава спомен за картини и ситуация, може да се говори повече и за възстановяване и припомняне на самото усещане за изживяването в съня в реално време. Получава се известна връзка и с това усещане. Както казах, разликата е деликатна за формулиране.
Започнах с идеята да се опитам да възстановя няколко сънувани тази нощ преживявания, за които сутринта имах усещането, че се губят и че няма да мога да опиша пълноценно. Вероятно съм бил уморен. Вероятно имам нужда от повече сън, трябва по-добре да се наспивам. При по-дълъг сън всички тези ситуации от тази нощ щяха да са останали в паметта ми и сега щях да ги виждам като току що гледан филм. А сега, виждам само отделни отблясъци от тях. Ще успея да възстановя няколко картини със съзнанието за много пропуснати части от ситуациите, много изпуснати детайли. Части и детайли, които вярвам са съхранени в океана на елементите, във вътрешните пластове на съзнанието, във вътрешната библиотека, но за да стигна до тях трябва да овладея достъпа до Портала. Все още съм по пътя към него.