09.02.2012
2)
(автентични визуализации на автентични сънища - без редакция)
Стая, подредена, или разхвърляна, легло, под дюшека поставени списания и вестници, може би пружината е разтегната и тези списания са там, за да е изравнен дюшекът, когато ги видях започнах да ги издърпвам, трябваше да подредя и разчистя, имам спомен, че стаята бе подредена, в друг момент като че ли трябваше да подреждам, тук картината не е фиксирана и ясна, не визуализирам ясно тази обстановка, спомням си като лежах на това легло, започнах да го оправям и защо ли повдигнах дюшека, отдолу бяха списанията… Това беше една протяжна ситуация с действия, но споменът е избледнял и виждам само момента с това легло, и знам че имаше подреждане. Имаше ли книга, четях ли някакъв текст?
Един едър мъж, бяхме в някакво помещение. Какво си говорихме с него. Защо ли в един момент се прегърнахме? Беше ли мой познат? С кого от приятелите си го асоциирах? (След като описах следващата ситуация се връщам към тази. Този мъж май приличаше на един от героите в сериала „Испания-легендата”, който гледам тези дни, но като си мисля за тази част на съня, защо ли си спомням и за моя състудент П.А. както го помня от миналите години? Наскоро той ми се обади във Фейсбук.)
Много е оскъден резултатът сега. Нищо не се получава.
Вървяхме по една улица. Едно семейство. Излязоха от някъде, може би слязоха от една кола. Знаех, че това е един депутат. Може би бивш депутат. Дори го свързвах с едно определено име. Възприемах го като един Д.Й. Май го виждах наскоро по телевизията. Вече не е депутат в реалния живот, а преподава в един университет, професор. Те слязоха и тръгнаха по улицата към своя дом. Заедно с него вървяха две жени, едната възрастна. А може би имаше и други. Обикновена тясна улица. Вървяха пред мен и на едно място свиха наляво. Това беше домът им. Дали не е вилата? Не, тук живеят. Хубава къща, един етаж, модерна фасада. Имаше някакви греди или плоскости в тъмно-керемиден цвят. Не се ли притесняват, че някой ще види къде живеят, ще разбере адреса им? Защо ли си помислих това? Преследвах ли ги, трябваше ли да се страхуват от мен? Влязоха. А аз? Каква работа имах сега тук. Защо се насочих към някаква врата. Трябваше, исках да сляза някъде долу, да вляза някъде вътре. Къде? Всъщност, тук има някакъв интервал на съня, през който картината за моето действие се губи. В един момент бях влязъл през една врата и вървях през някакво коридорче. Беше едно коридорче вътре в една къща, но същевременно това си беше нещо като улица. През това коридорче-улица можеха да минават хора, за да отидат до следващата къща. Нямаше друга улица, която води до нея. Не беше коридор, а си беше проход-уличка за влизане в следващата къща. Сега беше празно и глухо, нямаше никой. Беше тясно и късо – 4-5 метра, почти като антре, проход на територията на една къща, водещ към съседната. Имаше някакви предмети по стените. Помислих си дали някой няма да се разсърди, че минавам. Макар и да разбирах, че е проход-уличка за преминаване, все пак усещането беше, че бях влязъл в чуждата къща. Нямах ясна идея защо минавам оттук и искам да вляза навътре. Оказах се в един вътрешен двор. Не се виждаше изход навън. Беше ограден отвсякъде. Зад мен беше стената на една дървена къща. Завъртях се из двора, къщата остана вдясно. В първия момент не виждах прозорци и врати. Една стара дървена къща, почернели опушени дъски, стар тип, както в нашите градчета Копривщица, Созопол… Има подобни. Дворчето беше малко. Теренът покрит с някаква растителност. Може би бурени, може би храсталаци. Нямам ясен образ другите страни на дворчето как бяха оградени. Може би с някаква ограда покрита с растителност, разбирах, че е оградено и няма друг изход, освен този проход, през който бях дошъл. Но не се заглеждах към оградите, по-точно – нямам спомен за картина. По едно време се зачудих защо няма никой. Знаех, че в къщата живее една баба. Чудех се защо никой не излиза след като аз съм дошъл тук, би трябвало да ме виждат. Имаше ли някакъв навес към стената на къщата? Мислех, че трябва някой да се обади, да излезе. Така се чувствах като неканен влязъл на чуждо място. Провикнах се два-три пъти. „Бабо, бабо, бабо”. Никой не отговаряше. По едно време усетих, че виждам някакви хора вътре в къщата. Някакви сенки, които забелязах през нещо като прозорец в стената. Зачудих се откъде да вляза. Защо нямаше врата? Може би трябваше да вляза обратно през прохода и там в съседната къща да потърся врата, която води обратно към тази дървена къща. Сега видях нещо като дървен портал на стената. Не се разграничаваше ясно като врата, която може да се отваря, но се виждаше резката на процепа, който го очертаваше и разграничаваше от стената. Но защо ли не се опитах да го отворя. Помня само, че в определен момент потърсих път през коридора, преминах и влязох в дървената къща. В помещението седяха разни хора. Това беше нещо като ресторант. Мисля, че около този ресторант имаше повече действие и подробности, но не ги виждам сега.
Като се връщам към първата ситуация, все си мисля, че имаше момент с една книга или текст. Може би папки. Папки, които носех, изпуснах, подреждах. Какво имаше в тези папки? С кого бях тогава?
Смисълът на записването е, че по време на процеса се появяват нови асоциации и спомени. Докато записвах се надявах да излезе нещо повече. Този път нямаше особен резултат.
Но ето че сега си спомних нещо, за което знаех тази сутрин, но до преди малко бях забравил. Едрият мъж от втората ситуация повтаряше една фраза. Дали ситуацията е записана тук като втора или първа няма особено значение, защото визуализациите не винаги отразяват хронологичния ред на сънуваните ситуации. Въпрос на случващ се ред на припомняне. Мъжът повтаряше една фраза, в която говореше с развален език, като някой чужденец, който на твоя език изговаря с неправилни форми и времена на глаголи и думи. Сякаш повтаряше нещо на някого, на кого? Някаква инструкция ли даваше или просто на някого подвикваше. На някого, който беше някъде отстрани… Няма значение. Ще приключа с това описание.
Това беше едно поредно упражнение. Не особено успешно. Но както казах, всичко зависи от състоянието, в което се потапяш в съня и излизаш от него. Състоянието се променя. Разбира се, на първо място зависи от практиката, от усвоената способност и от придобития капацитет. С една дума, зависи от това докъде си стигнал по този Път. Но независимо от някаква достигната способност или капацитет, който си мислиш, че си развил, зависи от конкретното ти състояние.
Човекът е като едно крехко цвете. Ако не го полееш, то увяхва. Ако слънцето го нагрее малко повече, то се свива и прекършва. Ако е на тъмно, то загива. Условията за живот и процъфтяване на цветето са в много тесни граници. Състоянието му е въпрос на много деликатни параметри на средата около него. Така е с човека. Разбира се така е с неговото съзнание, но същото се отнася и за неговото тяло. Ние живеем в много тесни граници на допустимите условия на околната среда. При по-ниска температура замръзване и загиваме. При по-висока температура – изгаряме и се превръщаме в пепел. Когато на улицата е бяло и покрито със сняг, на нас ни е студено, а когато мръзнем усещаме болка и тревога. Когато слънцето напича много, рискуваме да получим изгаряне и рак на кожата. Но всичко това са наши субективни възприятия – за степента на студено или на горещо. В контекста на абсолютния междузвезден студ, студът на снега или на мразовитата за нас зима просто е една ужасно висока температура. В контекста на пламтящото ядро на слънцето или на пресованата същност на една „черна дупка”, горещината на пустинята, която ни съсипва е един страхотен студ. Усещанията и представите ни за горещо и студено са само едни субективни впечатления. Но това не променя факта, че извън тези граници на обкръжаваща среда ние просто ще загинем и изчезнем. Както едно цвете, което не е полято или изложено на прекомерна топлина. То ще се свие, сгърчи и ще падне. Това за физиката ни. А ако говорим за съзнанието, там също има параметри. Доколкото носителят му е най-вероятно мозъкът, дори ако го възприемаме като антена, която приема и предава информацията през границата към „отвъдното” и през Портала. И точно за тези параметри ставаше въпрос. От състоянието ти зависи и успехът в практиката.