Бяла нощ... И звездици не мигат...
Къде ли изчезна луната свенлива?!
Тук на снежна каляска пристига
да царства в престола на времето Зима.
Бесен змей многоглав в небесата
се вие и блъска с опашка-вихрушка...
Лед избълва, сковава Земята,
комините нервно в съня си запушват.
Скреж забулил бе тайно стъклата,
в нощта орхидеи по тях разцъфтяха
и зарони прашец бял елата -
звездиците паднали в миг заблестяха.
Леден дъх топля в шепи и тръпна.
Докосват ме твоите длани горещи.
Огън в моето тяло си скътал -
щом ти си до мен, аз студа не усещам.
8.02.2012г.