Знаю... пора уходить

Олег Глечиков
Зная... Време е да тръгваш
Росица Петрова

Тежки нощи, тежки изневери,
пагубно душата ми тежи,
цял живот преследвала химери
днес откривам твоите очи.
Те не лъжат, те не укоряват
те не търсят грях, нито вина
Най красивата лъжа е тази
възкресила мъртвата душа.
Зная...Време е да тръгваш,
просто ще подвия колене.
С плащ когато младостта загърнеш
да си спомниш този миг поне-
как във тишината затрептяла
нечия душа осиротява.


ЗНАЮ… ПОРА УХОДИТЬ
Перевод с болгарского

Тяжкие ночи, с грузом неверы,
Пагубно душу изводят.
Жизнь – как добыча для этой химеры,
Взгляд  мой открылся сегодня.
Нет,  ты не лжёшь, и не топишь  в упрёках,
Нет и стремленья грешить.
Ложь – воскрешение  душ всех, из мёртвых.
Знаю… пора уходить.
Просто подводят порою колени.
Плащ надеваю, что в юности сшит.
Нужно запомнить момент удаленья.
Что же душа так дрожит?!

Олег Глечиков
21 февраля 2012 года. Керчь. Украина