Перевод: Александр Кованов
Красимир Георгиев, Евгени Алексиев
НА ГРАНИЦЕ ЖИЗНИ И СМЕРТИ
На границе между жизнью и смертью я видел туннель, разделяющий миры…
("НА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ЖИВОТА И СМЪРТТА
Видях пред себе си тунел, а в края му светлината на един друг свят")
(перевод с болгарского языка на русский язык: Александр Кованов)
http://www.stihi.ru/2011/08/16/6471
Миллионы людей, которых коснулась смерть, возвращаются в мир живых. Они утверждают, что оставили своё физическое тело, и пребывали в ином мире, в иной реальности. Может, их мозг был в состоянии агонии? Или действительно… Они заглянули в „загробную жизнь”? Для современной науки человеческое сознание остаётся большой загадкой…
Убийство Р. Г. было спланировано идеально. Юноша был сбит машиной дважды. При поступлении в больницу, докторами Тбилисской клиники были зафиксированы многочисленные переломы черепа и позвоночника, несовместимые с жизнью.
Тело юноши было перевезено в морг и находилось там трое суток до вскрытия. При вскрытии патологоанатомом было замечено, что мнимый „покойник” дважды открывал глаза.
Он оказался жив!
Тот факт, что человек выжил, сам по себе интересен. Однако, его рассказ, „по возвращении из иного мира”, который не подчиняется физическим законам, его „путешествие” во времени и пространстве…
Исследуя посмертную память пациента, врачи обратили внимание на его описания „потустороннего опыта”. Например, он говорил, что слышал крик новорождённого в соседнем здании больницы, и увидел у младенца серьёзную патологию бедра. Впоследствии этот диагноз был подтверждён врачами и рентгенологическим исследованием. Это было единственным доказательством его феномена.
„Умерший” в 1976 году Р. Г. в настоящее время проживает в Техасе и является главой методистской церкви. Это один из многих людей, которые „шагнули в смерть” и вернулись обратно…
Чем вызван опыт „нахождения вне тела”, „посещения загробной жизни”? Какие видения, и по какой причине получает умирающий, в состоянии клинической смерти?
В 1926 году основатель „Общества психологических исследований Британии”, сэр Уильям Баррет, впервые представил обзор научных исследований, посвящённых „откровению смерти”. Большинство экспертов восприняли эти труды критически, не связывая неоспоримые факты с реальным существованием загробной жизни.
Однако, неоспоримые факты привлекли многих специалистов (К. Ринг, Э. Росс, Р. Моуди) к изучению „состояния человеческого организма вне тела”. Фантастика!
Согласно исследованиям американский специалистов, только в США, ежегодно около 13 миллионов человек испытывают подобный опыт: возвращаются из „мира мёртвых” в „мир живых”.
„Заглянуть смерти в глаза” и выяснить, что кроется „за гранью”, пытаются учёные Великобритании, Китая, Индии, Заира и многих других стран. Запись посмертных видений в сочетании с изучением особенностей культуры и религий разных народов позволяет систематизировать знания о „воскресших” после состояния клинической смерти.
Обычно, умирающий, впадающий в состояние клинической смерти, как бы исходит из своего физического тела, и некоторое время видит мир сверху. То место, где он находится в данное время (дом, больница, место катастрофы)… Затем он попадает в „некий туннель”, пролетая который, он видит свет…
За время „путешествия” в туннеле „умирающий” встречается с душами умерших родственников и друзей.
Этот „полёт” подобен ускоренной киноплёнке, в которой пролетает вся жизнь человека, с радостями и огорчениями за свои ошибки. Затем появляется Свет… И… Состояние покоя… Фигура… Некоего божества, которая даёт команду к возвращению в физическое тело… В жизнь, наполненную любовью и духовностью…
Факты возвращения людей из „загробного мира” реальны. Перед наукой стоит вопрос: Возможен ли переход из физического состояния в астральное?
Психолог Сьюзен Блекмор (университет Бристоля) объясняет видения в состоянии клинической смерти эффектом гипоксии (недостатка кислорода для нормальной работы мозга). „Когда смерть приближается, – говорит С. Блекмор, – в связи с недостатком кислорода, деятельность мозга снижается, выбрасывая галлюцинации в виде образов мира, воспоминаний, воображения и фантасмагорий. Это подобно сну, не позволяющему нашему сознанию подняться над собой.”
Большинство медиков поддерживают гипотезу гипоксии, вызывающей „посмертные” галлюцинации. Многие опираются на наркотическое воздействие препаратов (подобных морфину), которые применяются при анестезии. Эти вещества вызывают эйфорию и, соответственно, галлюцинации.
Явным примером может являться воздействие обезболивающих препаратов на спортсменов, получивших травмы. Их введение позволяет „взорвать” внутренние силы организма, направив их на достижение цели, через боль и физические мучения.
Для безнадёжно больных наркотические препараты являются единственным средством освобождения от боли.
Один из пациентов, с тяжёлой сердечно-сосудистой патологией, доктора М. М. рассказывал: „Я поднялся над своим телом… Затем я видел операционную сверху… Потом что-то вырвало меня в тяжёлую, удушающую атмосферу… Может, это были демоны? Или монстры! Я их видел… Я начал надрывно кричать и… Вернулся в своё тело…”
Английский невролог Питер Фенвик проводил эксперименты, доказывающие „отрыв души от тела” и „видение самого себя сверху” в состоянии клинической смерти. Его пациенты в действительности описывали то, что происходило в операционной.
Столкновение науки с метафизикой могут объяснить только реальные факты, требующие научного изучения и обоснования…
Ещё один пример: В 1982 году М. Б. умер в больнице от неизлечимого рака. Клиническая смерть длилась около 90 минут, после чего он вернулся к жизни, увидев параллельную реальность, наполненную светом…
Изучение феномена клинической смерти приводит к мысли, что состояние „вне тела” может влиять на физическое состояние организма, и способствовать его исцелению.
В своей книге „Смерть и разум” парапсихолог Дэвид Ландес утверждает, что экстрасенсорное восприятие мира становится всё более мощным, чем деятельность мозга. В этом и состоит „предсмертный опыт”: тело и мозг погибают, а ум и дух продолжают своё путешествие.
Красимир Георгиев, Евгени Алексиев
От переводчика: По морально-этическим соображениям, оставляю за собой право не называть национальность и имя, приведённого в тексте героя.
Перевод: Александр Кованов
Красимир Георгиев, Евгени Алексиев
НА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ЖИВОТА И СМЪРТТА
Видях пред себе си тунел, а в края му светлината на един друг свят
Милиони хора се докосват до смъртта, а след това се връщат в света на живите. Те твърдят, че са напуснали физическото си тяло и са посетили други светове и реалности. Дали това са екстремните мисли на агонизиращите им мозъци, или наистина са надникнали в отвъдното? За съвременната наука човешкото съзнание все още е голяма мистерия.
Наемни убийци са натоварени да ликвидират грузинския дисидент Родоная Григориевич. Екзекуцията е извършена по всички правила на изкуството. Младежът е блъснат с кола, после колата се връща и минава втори път през тялото. Костите му са натрошени, в приложението към смъртния акт докторите от Тбилиси отбелязват, че вероятна причина за смъртта са многобройните фрактури на черепа и на гръбначния стълб. Транспортиран в моргата, трупът е поставен в хладилна камера в очакване на аутопсията. Три дни по-късно, когато съдебният лекар започва да разрязва замразеното тяло, очите на Родоная се отварят. Патологът ги затваря и продължава дисекцията, но очите отново се отварят. Става ясно, че мъртвецът е жив.
Фактът, че грузинецът е оцелял, сам по себе си е интересен, но по-изключителна се оказва разказаната от него история. Като се издигнал над тялото си, Родоная попаднал в свят от светлина, неподвластен на физическите закони, сред който можел да пътува във времето и в пространството, да вижда през стените и да чете мислите на другите.
Естествено е, че лекарите не обърнали особено внимание на "спомените" на пациента от отвъдното, но Родоная бил в състояние да докаже част от онова, за което говорел. Той например споделил, че по време на своите "премествания" е чул гласа на едно новородено в съседен корпус на болницата и се явил там. След като изследвал бебето с изострените си възприятия, етерният дух на Родоная открил, че то има сериозни дефекти на едната бедрена кост. След отменената аутопсия грузинецът съобщил своята "диагноза" на лекарите от болницата. Очевидно било, че по никакъв начин не е могъл да знае нищо нито за бебето, нито за дефекта му, но рентгеновото изследване показало, че е прав. Засега единственото обяснение за феноменалното му прозрение остава разказаното от грузинеца.
Родоная Григориевич, който "умря" през 1976 г., днес е ръководител на методистки център и живее в Тексас. Той е един от многото хора, които твърдят, че са изпитали уникално преживяване по време на кратката си екскурзия до смъртта.
Наричан опит извън тялото, завръщане от отвъдното, преживяване близко до смъртта или състояние на почти-смърт – феноменът се проявява, когато умиращият човек получава видения за следземен живот, преди отново да се завърне сред живите.
През 1926 г. основателят на Обществото за пси-изследвания сър Уйлям Барет от Великобритания представя обзорна научна студия, посветена на виденията на умиращи. Болшинството от специалистите гледат скептично на възможността за връзка с отвъдното, но редица неоспорими факти карат нови и нови учени да изследват материята. Квантовата теория преобърна доста наши представи за природата на нещата и в началото на ХХІ в. стотици изследователски колективи от целия свят като английската Асоциация за научни изследвания на аномални явления, групата на молекулярния физиолог Марио Маркус от германския институт "Макс Планк", групите на американските психиатри Кенет Ринг, Елизабет Рос, Реймонд Муди и мн. др. проучват т.нар. преживявания извън тялото. Според изследвания на американски специалисти през последните десетилетия само в САЩ са регистрирани близо 13 милиона души, преживели някаква форма на състоянието завръщане от смъртта. Подобни опити да погледнат смъртта право в очите и да потърсят какво се крие зад нея правят специализирани научни екипи от Великобритания, Китай, Индия, Заир и др. Записват се виденията на хора с различна култура, националност и религия, възкръснали след състояние на клинична смърт, и всички те с невероятна последователност разказват за почти идентични преживявания в зоната на здрача.
Обикновено виденията при състоянието почти-смърт започват с усещането на умиращия, че напуска своето тяло. Той се издига над физическата си обвивка и известно време наблюдава света отвисоко, след което попада в тунел с кадифена тъмнина. В края на тунела мъждука светлина. Приближава се към светлината, като по пътя среща свои починали близки и приятели. Вижда като на филм целия си досегашен живот с радостите и грешките му, после навлиза в светлината. Изпитва усещане за спокойствие. Стига до някакъв праг или бариера и сред сиянието се появява божествена фигура или адско видение. Тогава разбира, че трябва да се завърне в своето тяло, за да довърши земния си път. И отново се връща към живота, зареден с любов и духовност.
Фактът, че разказите на хората, надникнали в отвъдното и върнали се към живота, си приличат, подсказва, че зад тези свидетелства наистина има нещо реално. Остава въпросът дали се срещаме с някаква духовна трансформация на преминаване от телесно към астрално състояние, или това са ефектите от патологични физико-биологически промени?
Психоложката Сюзън Блекмор от университета в Бристол твърди, че някои от случаите на преживяванията близко до смъртта могат да бъдат обяснени с ефектите на аноксията, т.е. на намаления приток на кислород в мозъка. "Когато смъртта приближава – казва Блекмор, – способностите на мозъка намаляват, но той продължава да произвежда модели и изображения на света, базирайки се на спомени и фантазия. И тъй като това са своего рода сънища, нищо не пречи да изглеждат като видени от високо!"
Болшинството от специалистите възразяват, че аноксията може да доведе до различни халюцинации, но не и до феномена преживяване извън тялото. Може би отговорът трябва да се търси в действието на ендорфините (вещества аналогични на морфина), произвеждани от мозъка в моменти на голямо затруднение и усилие. С подобни субстанции се обяснява т.нар. коридорна еуфория – онази смесица от екзалтация и енергия, предизвикваща атлетите към рекорди и тушираща болката при костни травми в момента на инцидента. Но ако пред лицето на смъртта ендорфините действат като успокоителни хапчета, дадени ни от природата в подготовката за "големия сън", къде тогава да потърсим обяснението за ужасяващите сцени, разказани от почти половината от преминалите през състоянието на почти-смърт.
"Издигнах се над тялото си! – разказва един от пациентите на сърдечносъдовия патолог д-р Морис Маулингс. – Гледах операционната зала отгоре. После някаква сила ме трасна към едно тъмно място в задушаваща и тежка атмосфера. Усещах, че ме наблюдават демони или може би чудовища. Започнах да крещя, че искам да изляза, а после отново бях всмукан в моето тяло!"
Английският невролог Питър Фенуик провежда необичаен експеримент, като поставя различни предмети и символи на по-високи равнища над операционната зала. Хирурзите са поразени, че някои от пациентите, изпаднали в клинична смърт и след това върнали се към живота, точно описват нещата, които не биха могли да видят от операционната маса.
При този сблъсък между науката и метафизиката има само факти, но не и научни обяснения.
През 1982 г. кинооператорът Мелен Бенедикт умира в болницата от неизлечим рак. В състояние близо до смъртта, продължило 90 минути, съзнанието му преминало в някаква паралелна реалност, изпълнена със светлина, след което се върнал към живота. Науката би могла да обясни този случай, ако я нямаше една подробност: лекарите констатират, че ракът на Бенедикт е напълно изчезнал.
Случаите на необяснимо оздравяване след клинична смърт водят до мисълта, че менталният феномен излизане от тялото може да провокира физически промени.
В книгата си "Смърт и съзнание" парапсихологът Дейвид Ланд твърди, че екстрасенсорните възприятия стават по-мощни с отслабването на влиянието на мозъка. И че именно това се случва при преживяванията близо до смъртта – тялото умира, мозъкът вече е безполезен, но съзнанието, духът продължава своя път.
Красимир ГЕОРГИЕВ, Евгени АЛЕКСИЕВ