Бедствие
– движение назад във времето
На моята майчица
В душата ми разяжда отвор всеки миг.
Душата ми е вече паяжина,
разкъсвана сред порива на времето.
Животът стана мрачен и безлик.
А някога си бе просторно и щастливо.
С безкраен ярък хоризонт отпред.
Тогава времето не бе поело своя ход,
а аз във времето си бях застинал.
Пространствата пред мен се свиха,
а перспективата злокобно потъмня.
И всеки миг движение напред
назад във времето ме връща.
В душата ми разяжда отвор всеки миг
и всеки миг назад във времето ме връща.
02.03.2012
http://stihi.ru/2020/03/22/7820