„ВЫБОР”
Виктор Воскресенский
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИЗБОРЪТ
Вървиш и не вярваш в печалния край.
Съдбата ни вълча е сложна:
До вчера под себе си мачках, но май
от глутница днес съм прогонен.
Кутретата слепи зад своя водач
в двуличен покой точат зъби.
В тълпата страхлива разкъсват по здрач
на стария вълчия хълбок.
На размисли мрачни съм в тягостен плен –
вбесен, унизен и отпаднал.
Дори и Луната е чужда за мен.
Събрата убихте, чакали!
Животът на вълците кратък е, знам,
аз време за бягане нямам.
Два врага безмилостни чакат ме там –
куршум на ловеца и старост.
От старост да гръмна сред кучешки смях
и зли насмешливи въздишки!
При мисъл подобна обхваща ме страх.
Не тъй да умра ми се иска.
Аз месеци дълги очаквах куршум.
И ето – двуцевка ме бие.
Приветства ловецът зъбатия щурм
на вълк, изморен да се крие.
Разделя ни мерникът – вълк и ловец –
на кръст, наште погледи стягащ.
Аз виждам, врагът се променя в лице
и в звяр се превръща в засада.
Съдбата на жмичка до днес разиграх,
но времето тук ме огъна!
И впускам се в боя последен без страх,
с гръдта си посрещам куршума.
Ударения
ИЗБОРЪТ
ВървИш и не вЯрваш в печАлния крАй.
СъдбАта ни вЪлча е слОжна:
До вчЕра под сЕбе си мАчках, но мАй
от глУтница днЕс съм прогОнен.
КутрЕтата слЕпи зад свОя водАч
в двулИчен покОй тОчат зЪби.
В тълпАта страхлИва разкЪсват по здрАч
на стАрия вЪлчия хЪлбок.
На рАзмисли мрАчни съм в тЯгостен плЕн –
вбесЕн, унизЕн и отпАднал.
ДорИ и лунАта е чУжда за мЕн.
СъбрАта убИхте, чакАли!
ЖивОтът на вЪлците крАтък е, знАм,
аз врЕме за бЯгане нЯмам.
Два врАга безмИлостни чАкат ме тАм –
куршУм на ловЕца и стАрост.
От стАрост да грЪмна сред кУчешки смЯх
и злИ насмешлИви въздИшки!
При мИсъл подОбна обхвАшта ме стрАх.
Не тЪй да умрА ми се Иска.
Аз мЕсеци дЪлги очАквах куршУм.
И Ето – двуцЕвка ме бИе.
ПривЕтства ловЕцът зъбАтия штУрм
на вЪлк, изморЕн да се крИе.
РаздЕля ни мЕрникът – вЪлк и ловЕц –
на крЪст, нАште пОгледи стЯгашт.
Аз вИждам, врагЪт се промЕня в лицЕ
и в звЯр се преврЪшта в засАда.
СъдбАта на жмИчка до днЕс разигрАх,
но врЕмето тУк ме огЪна!
И впУскам се в бОя послЕден без стрАх,
с гръдтА си посрЕштам куршУма.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Виктор Воскресенский
ВЫБОР
Живёшь и не веришь в печальный финал...
У волка судьба непростая:
Вчера я других под себя подминал,
Сегодня был изгнан из стаи.
Слепые щенки за спиной вожака
Точили клыки втихомолку:
Трусливой толпой разодрали бока
Матёрому старому волку.
Страдаю у мрачных раздумий в плену
Униженный, злобный, усталый.
Не греет мне душу вытьё на Луну.
Сожрали собрата, шакалы?!
Я знаю, что жизнь у волков коротка,
Недолго мне бегать осталось.
Давно поджидают два кровных врага:
Охотничья пуля и старость.
От старости сдохнуть у всех на глазах
Под злые насмешки щенячьи?!
При мысли такой зарождается страх.
Уйти бы хотелось иначе.
Я долгие месяцы пулю искал.
И вот предо мною двустволка.
Приветствует егеря хищный оскал
Уставшего прятаться волка.
Меж нами находится только прицел,
Крестом разделяющий взгляды.
Я вижу, что враг изменился в лице,
Зверея под сенью засады.
Мне в прятки играть не пристало с судьбой!
Покуда года не согнули,
Бесстрашно вступаю в проигранный бой
И грудью бросаюсь под пули.
http://www.stihi.ru/2012/03/01/134
ВИБІР (вільний переклад, вариант перевода на украинский язык: Петр Голубков)
Живеш і не віриш в трагічний фінал...
А доля вовків непроста є:
Я вчора під себе когось підминав,
А нині мене дерла зграя.
Сліпі ще щенята, нові ватажки,
Що ікла точили потроху,
Коварною стаєю дерли боки
Запеклому старому вовку.
Страждання, похмурих думок маяття,
Приниженя, злоби чимало.
Не гріє вже душу на Місяць виття.
Ну що, зжерли брата, шакали?!
Я знаю, коротке життя у вовків,
Недовго гуляти вовчиську.
А там – двоє кровних моїх ворогів:
То старість і куля мисливська.
Від старості здохнуть у всіх на очах
Під насмішки злії щенячі?!
Від думки такої з;являється страх.
Хотілося б вмерти інакше.
Я вже місяцями ту кулю шукав.
І ось в мене цілить двостволка.
Вітає вже єгеря хижий оскал
До смерті байдужого вовка.
Між нами вже тільки приціл опинивсь,
Хрестом очі нам розділяючи.
Я бачу, що ворог в обличчі змінивсь
У засідці, крові бажаючи.
Мені не пристало у хованки грати!
Поки ще роки не зігнули,
Безстрашно у програний бій час вступати
І грудьми кидатись під кулі.
* (вариант перевода на английский язык: Людмила Пургина)
You live and without the fate in your mind...
A wolf doesn't have a simple being:
Last day he was able to press others, but
Today he is exiled from pack, and severely.
The blind puppies there behind the leader's back
Were sharpening fangs on the quiet:
And, getting together, they had torn up then
The sides of the old wolf, rather.
I'm suffering from such a tedious thought,
Abased and malicious, tired.
And howling at moon is not now a joy.
Are you glad to eat me, the jacals?
I know, that span of the wolf's life is short
That's not so long time for running.
The two enemies wait me now in front:
The old age and the bullet of hunter.
And will I die from the ripe age in the view
Of mockering puppies, so spiteful?!
From this thought the fear grows up, to be true,
I'd like to have other end, rather.
I have searched for a bullet for months, and at last,
I see the spitfire in front of me.
The hunsman is welcoming me, grinning fast,
The wolf, who is tired of concealing.
And only the gun sight between us – the cross,
Which shares, divides our gazes.
My enemy that time had changed in his face,
As getting the beast's mask in waiting.
I'm not in a state to play a hide-and-seek with fate,
Untill years bent me to real land,
And fearlessly I rush forward in attack
With my breast, defeated from first step.