КОПНЕЖ
Подай,
моя безбрежна тъга
и недопита наслада,
крехката си
плаха ръка,
душата ми
още е млада.
До нажежено
да изгорим...
Духът ни да се отприще,
до нажижено
по пътя незрим
към райското ни огнище.
Подай,
моя блага тъга
и недопита наслада,
кибрит,
за да запалим снега,
който ни тегли
към ада.
"ВЯТЪРЪТ НА СТРАСТТА"2007г.
(перевод с болгарского Стафидова В.М)
Приди
Ко мне дева - тоска
Пугливая
Словно река
Душой я
Ещё молода
Путь мой
Кромешный незрим
Мы славно
С тобой погорим
Мечтая о райских садах.
Приди
Моя диво-тоска
И мой недопитый бокал
Спичкой
Для снега и водопада
Чтоб миновать мне
Пекельного ада