ГЛУХАРЧЕ
Миналото леко ме прегръща
с детството
на схлупената къща.
Виждам баба
с хурката на двора
завъртяла дрямка и умора.
Мама шета,
весело понася
бебето на бялата тераса.
Татко загорял с узряла сила,
утрото
пришпорва на кобила.
А пък дядо сприхаво
захваща
да оре…
земята дъх изпраща…
Пръхнала с утроба напоена
е готова да роди вселена.
Вечерта
отново ме обгръща
в спомена на старата ни къща.
Виждам се
охлепано голтаче,
скочило игриво за петаче.
Дяволито, хитро ме прегръща
но...глухарче
в днешното ме връща,
смачкано от ралото –
с умора
стогодишна тръгнало из двора.
"СВЕЧЕРЯВАНЕ НА ДОБРОТАТА"2011г.