ЗАЩО ЛИ
Растеше между нас стена от думите ранени.
Свити в болка сетива ни правиха студени.
Тръгвах
и не знаех где да спра или замина…
В сърцето, пропаст…
враг краде
щастливите години.
Знаех го. И знам го пак…Един в дома е воин.
Опърничавостта е враг, на пристана спокоен.
Но защо ли
само аз
избирам за награда
да простя,
да си у мен иконостаса драги.