Людмила Ларкина
Под сиренью, в объятьях с ветвями
http://stihi.ru/2008/12/12/2873
ВЪВ ПРЕГРЪДКИ НА ЛЮЛЯЦИ СКРИТА
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
Засиява светлика, където
преди малко е плакал дъжда.
Ах, с едничката вяра в небето
ще изплача самотна душа.
Щом се сгуша във шала с ресните,
ще потъна в цветист аромат.
Във прегръдки на люляци скрита,
пак за теб стихове ще редя.
На тревите в цветистите пазви
ще редя теменужни ресни.
Не ще слушам гадания празни
да избягам от своите дни.
Ще заплувам със мисъл далече,
разтопена във стих упоен.
Като златна луна ще съм вече
покрай твоя прозорец студен.
ВЪВ ПРЕГРЪДКИ НА ЛЮЛЯЦИ СКРИТА
ЗасиЯва светлИка, къдЕто
преди мАлко е плАкал дъждА.
Ах, с еднИчката вЯра в небЕто
ще изплАча самОтна душА.
Щом се сгУша във шАла с реснИте,
ще потЪна в цветИст аромАт.
Във прегрЪдки на лЮляци скрИта,
пак за тЕб стиховЕ ще редЯ.
На тревИте в цветИстите пАзви
ще редЯ теменУжни реснИ.
Не ще слУшам гадАния прАзни
да избЯгам от свОите днИ.
Ще заплУвам със мИсъл далЕче,
разтопЕна във стИх упоЕн.
Като злАтна лунА ще съм вЕче
покрай твОя прозОрец студЕн.
ПОД СИРЕНЬЮ, В ОБЪЯТЬЯХ С ВЕТВЯМИ
Засияло плакучее небо,
Обливаясь капризом дождей,
Ах, моё одинокое кредо,
Ты попутчику душу излей.
Полушалок накину с кистями,
Утонув в аромате лугов.
Под сиренью, в объятьях с ветвями,
Сочиню тебе море стихов.
Раскидаю шелка, как фиалки
На цветастом, забытом лугу,
Не послушав советы гадалки,
От себя далеко убегу.
От дурманящих писем растаяв,
Захмелею от мыслей шальных,
Проплыву, как луна золотая
Мимо окон далёких твоих.
12 декабря 2008.