„МОСТИКИ, МОСТОЧКИ”
Евгений Витальевич Подаков (р. 1958 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
МОСТОВЕ, МОСТЧЕТА
Мостове и мостчета пред нас
рамене подлагат ни по пътя,
скромни или с дивен чар и власт,
гърбави понякога, издути...
Те се трудят – сгъват на дъга
като упорит атлант пространство,
и без хър-мър кротко си стоят,
сушата пристягат елегантно...
Брегове и хора ще сближат,
правейки общуването лесно,
за да стане този земен свят
близък, обозрим и интересен...
Ударения
МОСТОВЕ, МОСТЧЕТА
МОстове и мОстчета пред нАс
раменЕ подлАгат ни по пЪтя,
скрОмни или с дИвен чАр и влАст,
гЪрбави понЯкога, издУти...
ТЕ се трУдят – сгЪват на дъгА
като упорИт атлАнт прострАнство,
и без хЪр-мър крОтко си стоЯт,
сУшата пристЯгат елегАнтно...
БреговЕ и хОра ште сближАт,
прАвейки обштУването лЕсно,
за да стАне тОзи зЕмен свЯт
блИзък, обозрИм и интерЕсен...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Евгений Подаков
МОСТИКИ, МОСТОЧКИ
Мостики, мосточки и мосты
Плечи подставляют нам в дороге,
Скромные и дивной красоты,
Иногда горбатые немного...
Труд у них такой – согнёт в дугу
Самого упорного Атланта,
А они стоят – и ни гу-гу,
Стягивают сушу элегантно...
Берега сближают и людей,
Сделав их общение рутиной,
Чтоб когда-нибудь на всей Земле
Стала жизнь поистине единой...
http://www.stihi.ru/2012/03/20/879
---------------
Руският поет Евгений Подаков (Евгений Витальевич Подаков) е роден на 9 ноември 1958 г. в селището Бошняково на остров Сахалин. Живял е в гр. Иркутск в Сибир и в гр. Донецк в Донбас. Завършил е факультета по аеромеханика и летателна техника в Московския физико-технически институт. Дълги години работи в Летателно-изследователски институт „М. Громов” в гр. Жуковски, Московска област. В момента живее в градчето Биково близо до Москва.
---------------
МІСТКИ, МОСТОЧКИ (переклад, вариант перевода на украинский язык: Петр Голубков)
Всі містки, мосточки і мости
Плечі підставляють під дороги,
Скромні і чудової краси,
Іноді горбаті навіть трохи...
Праця в них така – зігне в дугу
Самого завзятого Атланта,
А вони стоять – і ні гу-гу,
Стягуючи сушу елегантно...
Береги єднають, і людей,
Спілкування роблячи рутиною,
Щоб колись в людей Землі цієй
Стала доля спільною, єдиною...
* (вариант перевода на английский язык: Людмила Пургина)
There are the small bridges,
The tiny and the huge ones –
Giving their shoulders to ride on.
May be – modest, beautiful – may be,
And may be – the humpbacked bridges, though.
They are born to work in such a hard way,
That will make an arch even from Atlas,
But they're mute, and silently do stay,
Elegantly sides of earth they're tying up.
They are making closer the banks,
And the people also, making the contacts – easier,
And, perhaps, in future in some day –
The whole Earth will be united, really...