То не туча черная солнце заслоняла,
то орда османская Балканы изнуряла.
Сколько крови праведной на когтях у хищников!
День и ночь стоят полки доблестных защитников.
Белые голубки высоко летели -
сестры милосердные поле оглядели.
Полюшко усеяно скорбными костями
и не плугом вспахано - ядрами да рвами.
Без потоков малых пересохнет море,
так без вас, без слабых, не выстоят герои.
Вы спускались, божии, с красными крестами,
жизнь от смерти отделяя, погибали сами.
Жала пуль и бред тифозный, холода с дождями...
Пламя ран гасили вы нежными руками.
Сколько душ спасли - не счесть - сестры сострадальные,
Плевна, Шипка, Пловдив... жгут свечи поминальные.
Вам, голубки белые, птицы поднебесные,
только дали светлые да сады чудесные.
В небесах чтоб Ангелы встретили неспешные.
Утоли ваши печали, агнцы безутешные.
Белые голубки - так называли первых русских сестер милосердия в русско-турецкую войну 1877-1878 гг.
„БЕЛЫЕ ГОЛУБКИ”
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
БЕЛИТЕ ГЪЛЪБИЦИ
Облаци катранени слънце ли обхванаха,
орда отоманска бе – завладя Балканите.
Колко кърви праведни в ноктите на хищници!
Ден и нощ се бранят доблестни защитници.
Бели гълъбици сред простори сиви –
милите сестрици търсят войни живи.
А полето бранно с кости е постлано,
не е с плуг орано – от снаряди ями.
Както без реките слабо е морето,
тъй без вас, сестрите, героите не светят.
С божата си същност с кръст червен отивате
и живота връщате, и сами загивате.
Жилят безучастно студ, куршуми, тифоз...
Раните, опасните, с нежна длан гасите.
Души безброй спасихте, сестрици милосърдни.
Плевен, Пловдив, Шипка... – геройска смърт прегърнахте.
Гълъбици белички, птици поднебесни,
чакат ви далечните паркове чудесни.
Но не бързат ангели горе да ви срещнат.
Вашата печал топят, птици безутешни.
* Бели гълъбици са наричали първите руски медицински сестри в Руско-турската война от 1877-1878 г.
Ударения
БЕЛИТЕ ГЪЛЪБИЦИ
Облаци катрАнени слЪнце ли обхвАнаха,
Орда отомАнска бе – завладЯ БалкАните.
КОлко кЪрви прАведни в нОктите на хИштници!
ДЕн и нОшт се брАнят дОблестни заштИтници.
БЕли гълъбИци сред простОри сИви –
мИлите сестрИци тЪрсят вОйни жИви.
А полЕто брАнно с кОсти е постлАно,
нЕ е с плУг орАно – от снарЯди Ями.
КАкто без рекИте слАбо е морЕто,
тЪй без вАс, сестрИте, герОите не свЕтят.
С бОжата си сЪштност с крЪст червЕн отИвате
и живОта врЪштате, и самИ загИвате.
ЖИлят безучАстно стУд, куршУми, тИфоз...
РАните, опАсните, с нЕжна длАн гасИте.
ДушИ безбрОй спасИхте, сестрИци милосЪрдни.
ПлЕвен, ПлОвдив, ШИпка... – герОйска смЪрт прегЪрнахте.
ГълъбИци бЕлички, птИци поднебЕсни,
чАкат ви далЕчните пАркове чудЕсни.
Но не бЪрзат Ангели гОре да ви срЕштнат.
ВАшата печАл топЯт, птИци безутЕшни.
Красимир Георгиев - http://www.stihi.ru/2012/06/25/58, http://www.stihi.ru/avtor/fliorir