„ОЗЕРО ГРЁЗЫ”
Наталья Мартишина
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЕЗЕРОТО НА ФАНТАЗИИТ
Такива далечни простори,
разляти под пласт от вода.
И радости в тях, и неволи,
събрали всеруска беда
и дните на руското щастие
в сумрака на времето там.
Ще трябва, щом търсиш причастие,
да плуваш в туй езеро-блян.
Дали под водата, не зная,
но само отвъд своя свят
преплувай мечтите докрая –
столетия с теб ще летят.
Докосваш ги плахо, с наслада –
корали съдбовни искрят...
И ето, облиташ Малага,
погубен от златото град.
Подводни Батийски пътеки,
Троянови друми безчет.
Светците любими ни светят
в небесния поход напред.
Сред бури и снежни вихрушки
с поклон аз въпрос ще задам:
Къде сте? Защо пак се люшка
Русия в поредната бран?
Отново натам се стремите –
към дни на тревоги и страх,
към пътища, с кърви измити...
Водата ви пуска при тях!
Епохите с вас се родеят
на помощ на нашия век!
Не зная, кога ще живее
спокойно добрият човек!
А Глеб и Борис ни намигат,
в небето Господно летят.
Съветват ни бързо да стигнем
до дните щастливи назад.
Наталья Мартишина:
Мне представляется этот перевод сильным и значимым: посмотрите, как "российская беда" на болгарском языке превращается во "всерусскую"... Переклички языков открывают пути к глубинным смыслам, к культурным кодам цивилизации...
Авторская страница Красимира Георгиева:
http://www.stihi.ru/avtor/fliorir
Ударения
ЕЗЕРОТО НА ФАНТАЗИИТ
ТакИва далЕчни простОри,
разлЯти под плАст от водА.
И рАдости в тЯх, и невОли,
събрАли всерУска бедА
и днИте на рУското штАстие
в сумрАка на врЕмето тАм.
Ште трЯбва, штом тЪрсиш причАстие,
да плУваш в туй Езеро-блЯн.
ДалИ под водАта, не знАя,
но сАмо отвЪд свОя свЯт
преплУвай мечтИте докрАя –
столЕтия с тЕб ште летЯт.
ДокОсваш ги плАхо, с наслАда –
корАли съдбОвни искрЯт...
И Ето, облИташ МалАга,
погУбен от злАтото грАд.
ПодвОдни БатИйски пътЕки,
ТроЯнови дрУми безчЕт.
СветцИте любИми ни свЕтят
в небЕсния пОход напрЕд.
Сред бУри и снЕжни вихрУшки
с поклОн аз въпрОс ште задАм:
КъдЕ сте? ЗаштО пак се лЮшка
РусИя в порЕдната брАн?
ОтнОво натАм се стремИте –
към днИ на тревОги и стрАх,
към пЪтишта, с кЪрви измИти...
ВодАта ви пУска при тЯх!
ЕпОхите с вАс се родЕят
на пОмошт на нАшия вЕк!
Не знАя, когА ште живЕе
спокОйно добрИят човЕк!
А ГлЕб и БорИс ни намИгат,
в небЕто ГоспОдно летЯт.
СъвЕтват ни бЪрзо да стИгнем
до днИте штастлИви назАд.