Животът ни следи, подвежда
и зъби се подобно куче
в очакване на следващата жертва,
на смирение да я научи.
Пълзиш на колене пред него
срещу разпенената му паст,
към радостта надничаш бегло
с надеждата да стигнеш и до там.
Едно безумие се ражда
надвие ли в борбата с теб.
Докопа ли те с тежката си лапа
не виждаш смисъла "напред"
Но пак онази мъничка надежда
ти дава сили да вървиш
и в пътя те напред повежда
нашепвайки:"Ще издържиш"