За третото и следващите нива - 19.10.2010
Lucid dream with high level and intensity of identification
2.10.2010. On October 2 2010 I have reached (experienced) a lucid dream with the most high level and intensity of identification with myself among all the lucid dreams which I have experienced till now during my practice in the past 10 - 11 years, with a verification of the lucid dream and conscious alteration of the situation in the dream with a flight from the upper floor of a high building passing through a wall to outside and landing in slow motion on the earth. Conscious flight passing through a wall. High intensity and level of identification with myself during the flight. E.A.
Ясни, осъзнати сънища (Lucid dreams)
17.10.2010. Тази тема, предмет на многобройни изследвания и публикации през десетилетията на втората половина на миналия 20 век (дисциплина в психологията, тематика на проучвания, но също така посока за развитие, път на специална практика)... е много перспективна, доколкото е пряко свързана с постоянно наблюдение, анализиране, "възпроизвеждане" на информация, с визуализиране на образи и процеси в собственото съзнание, и съответно с проучване на механизмите, по които се развиват и действат функциите на мозъка.
Любителите на невронауката (Neuroscience) не случайно са съгласни, че един от акцентите в съвременните научни изследвания през 21 век ще е този, свързан с начина, по който функционира мозъкът и генерира мислите, асоциациите, осъзнаването, съзнанието; а основен аспект в предстоящата в близко или по-далечно бъдеще духовна трансформация на част от човечеството ще се изразява във все по-нарастващите способности на човека да осъзнава процесите в собствения си мозък, като цяло - да разширява степента си на осъзнатост и способностите си за поглед навътре в себе си.
Вече са постигнати успехи в идентифицирането на редица зони в мозъка, отговарящи за различни процеси. Но все още както цялостната картина, така и подробностите не са съвсем ясни.
Същевременно, цялата тематика свързана с една реална практика и развитие по „пътя навътре”… е сложна и деликатна, и изисква големи усилия и постоянство в течение на дълъг период. Но си струва да се започне или поне да се опита.
***
Размисли за предпоставките към третото ниво, миражи, сънища и фантазии за четвъртото, петото и следващите нива
12.10.2010. Когато бях в Индия, по едно време всяка сутрин ходех на йога. Ставах в 5 часа сутринта, взимах си топъл душ и след като се разсъня потеглях след 5.30. Пътувах до Шивананда йога натараджа веданта центъра около половин час. По това време на деня движението в Делхи все още не е натоварено. Но пристигането ми до там изискваше своето. Сутрин усещах с цялата си същност свежестта на предстоящия ден. Докато вдишвах различните аромати, навлизащи през отворения прозорец на колата ми, наблюдавах хора, излезли на сутрешна разходка с кучета, други отиващи в някаква посока, или просто застанали и очакващи деня. След като бивах събуден от разнообразни и екзотични чуруликания, крясъци или обаждания на многобройните птици по дърветата пред прозореца ми, аз бях настроен да възприемам специфичното настроение и вибрации на свежите делхийски утрини, спокойствието на появилите се по улиците делхийски жители, незнайно кога в тъмните зори. Докато пристигна до центъра вече започвах да забелязвам как движението по улиците пред мен все повече се сгъстява. Занятията започваха в 6.30. След час и половина, когато вече се завръщах, по улиците беше лудница от хаотично движение. Но се чувствах толкова балансиран, удовлетворен, спокоен, че не ми правеше никакво впечатление. Удоволствието сутринта и усещането за баланс, предизвикано от свежестта и специфичния дъх на изгряващото и разтварящо се утро се заместваше от спокойствието, удовлетворението и баланса след участието в практиката. Това продължаваше известно време.
В центъра имаше добра библиотека, а във фоайето редовно имаше броеве от издаваното от тях списание. Веднъж разглеждах едно от изданията и се загледах в снимките на един от техните ашрами – този, намиращ се в най-южната част на Индия. Имаше и снимка на неговия духовен и административен ръководител. Виждах, че човекът не изглежда като някакъв аскет, не е слаб, изпит, атлетичен, някак си не се припокриваше с моите представи за това, каква трябва да е физиката на един йога. По това време бях най-ентусиазиран, участвах редовно в практиките, освен занятията по хата йога и пранаяма имаше различни други прояви, чествания с пеене на мантри, специализирани часове по някаква тема, годишнини с пуджи, вечери с редовни хиндуистки практики – това е комплексен център, който е и със зали за практика, и храм, и място за семинари, и подслон за някои постоянно пребиваващи и т.н. Всяка вечер си имаше церемония пред олтара. А олтарът беше в главната зала за практикуване, тази, в която практикуват преминалите предварителните встъпителни курсове на подготовка. Усещах как напредвам, започвах да се сгъвам все повече, позволявах си някои обърнати пози като „Скорпион” и т.н. И тъкмо тогава гледам това списание, обхващат ме съмнения как така този йога, учителят в един от основните ашрами на това течение на йога в Индия, не ми изглежда като гимнастик, като аскет, като йога майстор в митологичните ми представи (да не говорим за така наречените „конторшънисти” – гумени хора, които се сгъват и разтягат по всевъзможни начини и влизат в стъклени кутии и буркани, плътно заемайки всеки кубически сантиметър в тях с плътта си), няма вида на различни йога майстори на снимките им от младини, които срещаме по книги и т.н. (Да не говорим и за това, че не изглеждаше и като участниците в спортните състезания (!) по йога… преди малко случайно попаднах в интернет на някакво едромащабно национално състезание по йога, състояло се неотдавна, както и на публикация, как наш йога, направил поза „Скорпион” и засрамил индийците (!). ) Та тогава си позволих и споделих съмненията и размислите си с един от преподавателите по йога в центъра. Често участвах в практики под негово ръководство. Преподавателите там са не един и в различни дни различни от тях водят занятията. Занятията се провеждат по установена схема и с ясни елементи и методика. Между другото и друг път съм виждал снимки на йога учители, при които съм се зачудвал, например снимка на Шивананда, когато е на възраст, снимка на Девананда в по-стари години, снимки на Айенгар на стари години, снимките на Сатиянанда като възрастен и т.н. Преди съм си мислел, че йога дава някакво невероятно дълголетие, консервира човека и той не остарява, биологичните процеси не се изразяват върху него, остава „млад красив и хубав до безкрайност” и неща от този сорт. Мислел съм си, че йогата, който практикува както трябва, следва да доживява до 120-130 и пр. и пр. (Защо това да е въпрос на генетични дадености! Щом има йога практика и начин на живот… Може би съм си мислел, че йога практиката се отразява дори на генно равнище, а може и да не съм се замислял чак дотам…) А в един момент забелязах, че следите на времето, отпечатъците на старостта се наслагват и върху йога учителите. Някои от тях си отиват на 60, на 70, на седемдесет и няколко, осемдесет… нещо немислимо за мен преди време! Разбира се, последователите им казват, че те са изпаднали в махасамадхи, т.е. преминали са отвъд, напуснали са физическото тяло… Но аз се чудя, защо все пак не са решили да останат още известно време с учениците си, които ги обичат… Наистина има и истории за учители, обявили предварително деня и дори часа на тяхното напускане и преминаване отвъд! Пълна мистерия. Но аз не съм бил там. А в света има много неща, които се твърдят. По-добре да ги възприемаме внимателно… И така, аз попитах този преподавател, учител, инструктор в центъра защо съответният водач на ашрама изглежда прекалено пълен, той нима не практикува всеки ден йога асани (а ако практикува как ще е такъв, нали и асаните и хранителният режим предполагат определен баланс и пр. и пр.). А този преподавател в центъра само ми се усмихна и ми каза: Хата йога е само първото ниво, основата.
Бях в Шимла в Индия и отидох в един будистки манастир. (Бил съм и в Дхарамсала, където е седалището, домът, правителството на Далай Лама, но това е друга история.) В манастира в Шимла точно по това време протичаше някакъв вид церемония с танци с маски и тяхна музика с определен вид тръби и барабани, явно насочена към разгонване на зли духове, благоденствие и пр. Но не това е идеята. Докато ги наблюдавах от една веранда, а точно тогава беше завалял пороен дъжд и едни деца-послушници продължаваха да свирят под дъжда на площадката на вътрешния двор, а в центъра на кръга им играеше някаква страшна фигура с вид на демон, та докато ги наблюдавах покрай мен имаше няколко по-възрастни монаси и аз се заприказвах с един-двама от тях. Попитах ги нещо и стана дума за медитацията. Обясниха ми, че този, който в момента води церемонията, е получил това право след като е преминал 3 месечна изолация сам в стая без да излиза. За различните церемонии са нужни права, които се заслужават с различни периоди на изолация. И ми показаха една постройка отсреща с няколко прозорчета. В тази стая (килия) има монах, който е там и не е излизал от шест месеца. Там му носят храна. Стои вътре в изолация и медитира. В съседната стая монахът е в изолация от една година. А в онази стая там монахът е в изолация вече от три години. После ми обясниха за различни други случаи на изолация, продължаваща различни периоди, години наред, а аз се опитвах да си представя погледа, през който този монах излиза след няколко години изолация и отива да се разходи по улиците на Шимла и през местния пазар. Но темата с различен вид феноменални прояви на хора, посветили се на това, индийски садху, будистки монаси и т.н., е обширна.
***
„Химикалите" на собственото "Аз". Има ли "център"/"генератор" на идентичността (личностната идентификация)
29.09.2010. Пътувам, на главата си усещам „мокър парцал”, а може би е сух. Просто някаква неподвижност на мисълта, усещане за пасивност, нежелание за нищо извън най-необходимото – карането на колата ми по посока на мястото, където работя. Или нещо подобно като усещане, стягане на главата, тежест, може би пълнота, а може би празнота, с две думи сънно състояние. Ето това е сигурно сънно състояние, или може би недостиг на някакви невромедиатори в някаква част на мозъка ми. В някакъв сектор. Временен недостиг, а може би излишък…(примерно). Но аз осъзнавам това, съзнанието, личността са същите.
(Между другото, за да не се разбере погрешно, като казвам „сънно състояние” имам предвид стандартната представа, състояние преди естественото активиране в по-късните часове. По-скоро трябва да кажа – „пост-сънно” състояние. Няма нищо общо с онази прозрачност, широта, разширеност на съзнанието на границата между съня и будното състояние, или дори в първия период след събуждането – богат източник на плодове – омайни визуализации на местата и хората, които си посетил по време на странстванията си в състоянието на съня.)
В документалния филм за неврологичните процеси в мозъка, т.е. за „химията” („химикалите”) на (в) мозъка с водещ Дейвид Сузуки (а вероятно и в други филми, разглеждащи функциите на мозъка, неврологичните процеси, формирането на мисли и чувства и пр.) /но сега имам предвид специално филма с Дейвид Сузуки/ се създава общото впечатление, че нашето „аз”, мисленето, чувствата, възприятията, любовта и т.н. са резултат, ефект, от комбинацията на множеството химикали в мозъка (невромедиатори и пр.), от комбинацията на техните потоци, сблъсъка на тези потоци, от взаимодействието на тези химикали. Просто химикали, които определят мисленето, усещанията, чувствата. Комбинация от химически реакции. Оставаш с впечатлението, че именно тези невромедиатори, („химикалите”) са определящият фактор - всичко, което възприемаме като мисъл и чувство, усещането на собственото „аз” и пр. е резултат от играта, проявлението, комбинирането на тези „химикали”. Дали ще ги наречем химикали, биохимически реакции, субстанции и т.н. е все едно. Идеята е ясна. Разбира се, прави се уговорката, че за учените всичко е все още мистерия, че не е ясно… Много неясноти… „последната граница” и пр.
Аз какво си мисля? „Вътрешното аз” използва невромедиаторите („химикалите”/субстанциите), за да регулира положението при определени обстоятелства. Къде се крие „вътрешното аз”? „Вътрешното аз” използва знанието от „външното аз”, „неговия” мисловен процес в допълнение към сетивните импулси и тяхното моментно осъзнаване на „неговото” ниво (на „външното аз”) – като базова информация (а може би като допълнителна информация) - база-информация. Но „външното аз” няма поглед върху действията на „вътрешното аз”, то само съзира ефектите от променените обстоятелства и съответните действия на „вътрешното аз”. (Когато пред автомобила ви изскочи човек, вие чак след като премине ситуацията си давате сметка за внезапно ускорения ви пулс, за подобната на електрически удар адреналинова вълна, преминала в същия миг през тялото ви. А това е само елементарен пример.) „Вътрешното аз” е може би схема в схемата, друго ниво. Тук е трудно (а и нямам това намерение сега) да се определи разликата и съотношението между „външното аз” и „вътрешното аз”. Двете са част от цялото. Съзнанието. Няма подсъзнание или несъзнателно. Несъзнателното изключва идеята за съзнание и говори за нещо друго. Какво е то? (Когато спиш и сънуваш, това подсъзнание ли е? А когато в съня си знаеш кой си ти и какво става в момента?) „Под-” говори за вторичност, за подчиненост (а и нарушава идеята за цялостта). А не е ясно кое е първично и кое – вторично, кое е подчиненото – може би е обратното на това, което си мислим.
Така че – „вътрешното аз” използва невромедиаторите и субстанциите за регулиране на процесите, така, както се използват инструменти, средства.
Центърът на идентичността (личностната идентификация)
29.09.2010. Къде е „центърът” на съзнанието, на твоето „аз”? Тази централна зона, в която става идентифицирането (идентификацията) със самия себе си? Има ли такъв център? Има ли „генератор”, „регулатор”, създател на идентичността като обособена зона, като център? Или всичко, което възприемаме и усещаме (като идентичност на своето „аз”) е само общ резултат на цялата схема. А усещането за идентификация на „аз”-а е самият момент в общата каскада (или каскада от каскади) на асоциации и обратни връзки (на нервните импулси и процеси – в общият комплекс и съвкупност на невронните процеси).
Но често усещането на „аз-а” е при сравнително празно съзнание, без никакви особени асоциации (или поне така усещаме и си мислим), например в момент на релаксация и почивка, или някакво забвение. Или при медитация… И все пак… Тогава пак имаш асоциациите на празнотата, на покоя, на пустотата и бездвижието, донякъде и на допира на собственото ти тяло и пр. (А при по-елементарни случаи усещаш цялата каскада на сетивните възприятия, функциите на собственото си тяло.) Ако в този момент започнеш да си спомняш (кой си) и мислиш – явяват се и другите асоциации, каскада от асоциации – за това кой си, за собствената ти идентичност и т.н. (И медитацията на празнотата се прекъсва, или се превръща в тематично медитиране, или в концентрация, или в релаксация и т.н.).
И все пак – често имаш усещането на „аз-а” при пустота и без мисли, просто усещането на това, че това си ти. Нима при дълбока медитация напълно загубваш осъзнаването, че това си ти? Дори ако собственото ти аз се идентифицира в този момент с някакво сияние, или с нещо по-голямо и абстрактно. Вероятно това запазване на усещането на „аз-а” са асоциациите на твоите пулсации, запълненост на тялото ти (дори когато физически си престанал да го усещаш), усещането на главата и съществуването на мозъка ти… Ако медитираш и се абстрахираш от всичко (който въобще /и ако/ успява да постигне това), остават асоциациите за тази пустота и вероятно асоциациите, предизвикани от усещането за наличието на тази велика схема в мозъка ти (схемата на ума), дори когато се изразяват просто в една светлина или сияние, или точка, или празнота, или щастие и сливане. Ако в тази ситуация започнеш да си спомняш кой си ти и какъв си, започват всички асоциации с тези първи и първични спомени, а после цялата каскада, която възприемаш в текущия момент като допълнителна идентификация на „аз-а”. Своята идентичност. Самият ти. Но кой всъщност я възприема? Някой друг в теб ли, някой вътре в съзнанието ти? Или самата каскада е възприятието и идентификацията? Каскадата от обратни връзки. Тогава каква е разликата между дълбоката медитация, ако си успял да се абстрахираш кой си ти, и състояние на „безсъзнателност” или сън, който не е осъзнат (в който не знаеш, че сънуваш и кой си). Говоря за хипотезата, че докато медитираш на такова високо равнище успяваш да се абстрахираш от всичко и допускам, че все пак остават асоциации за усещането на присъствие на схемата на ума… а ако абстрахирането е толкова пълно и успееш да прекъснеш връзката със собствената идентификация, интересно как би се върнал след това в активно състояние…Но целият този контекст е за да видим в него центъра на собственото аз, на собствената идентификация със самия себе си, това „аз”, което възприема и оценява, понякога сякаш някак си отстрани, всичко, което ви се случва, минава през ума, боли, тревожи и т.н.
Има ли център на съзнанието и „генератор” на идентичността ни вътре в нашето съзнание или самата идентификация на нашата съзнателност и идентичност на „аз-а” е моментният резултат от каскадата на асоциации, последвалите им обратни връзки и тяхното по-нататъшно мултиплициране – каскада от каскади… започващи от прости невронни импулси и връзки? Или, има ли „централна зона” (или равнище) в схемата, в която се регистрира моментният ефект на каскадата от асоциации, представляващ самата ни идентификация в този момент? Централна зона, в която постоянно се регистрира и произвежда усещането за собственото ни „аз”, за собствената идентичност, запазва се приемствеността в съществуването на „аз-а”. Има ли център, друго ниво, схема в схемата (този център може би не е дори „вътрешното аз”)? И какви са неговите връзки и функции спрямо всичко останало, което се случва, спрямо „външното аз” и „вътрешното аз”? Може би схема в схемата на схемите…
***
По принцип смисълът на йога е в развитие и промяна на съзнанието, което е второто ниво. Третото ниво започва от прескачане и преминаване към по-високи нива на промяна и развитие.
Физическите упражнения, асани, вкл. водещи до благосъстояние и т. нар. “енергиен баланс”, балансиране и развитие („събуждане”) на чакри, са основата - първото ниво.
Понятията за „енергиен баланс”, „чакрите”, „енергийните канали” са свързани с проявите на физическото тяло като физиология, а не като процеси на осъзнаване и съзнание, с базата, и са израз на процесите на първото ниво. (Разбира се, на мозъка, на съзнанието, му е необходимо благоденствие на тялото и енергия, за да функционира и да се развива.)
Знаците, символите и образите (богове и артефакти, цветове, видове одежди, форми, звуци, мантри, архитектурни стилове) са помощни средства за визуализации и възприемане – израз на първото ниво на развитие.
***
Енергийни баланси, чакри, канали, това са умозрителни средства, формули за визуализации, образни представяния на биологичната, физиологичната структура, механизми и схема. На мястото на чакрите има витални центрове. Екзотиката на думата за нас идва от вековете на нейната давност (или от давността й през вековете). Преди с думата, означаваща, да приемем, нещо като кръг, се е обозначавала и визуализирала съответната витална област. За по-лесно разбиране и възприемане от повече хора в онези времена със сравнително „по-невинно” (по-първично) масово мислене. А и е изразявала тогавашната степен на разбиране за завоалираната все още в онези времена същност на процесите и взаимните връзки, касаещи съответните витални области. Традицията на пряка приемственост в съответните школи е довела до запазване на традиционните понятия и пренасянето им до наши дни. Когато познанията и понятията ни за биологичните, неврологичните, невроендокринните, невронните (ако щете дори квантовомеханичните) процеси са вече съвсем различни. Тази екзотика на думите, техният исторически заряд и тежест омагьосват много хора да търсят в тази древна дума и в тези омайващи словосъчетания (да се надяват, да очакват) нещо друго, мистериозно или трансцедентно.
Енергийният баланс сам по себе си не означава че съзнанието ще напредне и ще се извиси. Макар идеята да е издигане на пробуждането до най-горната чакра… Но и това е образно представяне, което ние сега приемаме буквално. Буквалното възприемане на нещата в много случаи е погрешно. Приемаме философските сравнения с нефилософско мислене. Енергийните баланси и канали са визуализации за по-лесно възприемане и осмисляне на една сложна биологична (ако искате – биоенергийна) схема. Кръвта е изпълнена с енергия. Кислородът е енергия (предизвиква проявата й чрез съответното изгаряне). Енергията е в атомите на субстанциите, техните ядра и електрони, и се трансформира и проявява когато тези субстанции взаимодействат. Нервните схеми и импулси носят и създават енергийни връзки, означават движение на енергии. Да, но на базово равнище. Локалните енергии движат процесите на локално равнище, а цялото е съставено от комбинацията на елементите, които са като застъпващи се енергийни фрагменти. Всеки елемент взаимодейства със съседния си. Комбинацията от електрични импулси и прескачане на невромедиатори, които на свой ред реагират с другата субстанция и изхвърлят електрони и електрични импулси, комбинацията от биохимията на взаимодействащите молекули и атоми и прелитащите енергийни потоци на освободените електрони и електрични импулси. Безброй микроскопични енергийни събития, които в тяхната съвкупност оформят нашето съдържание и процесите протичащи в нас. Но тази дуалистична енергийна фрагментираност и същевременно комплексност и обвързаност не означава, че локалното въздействие се превръща в енергийни потоци от по-висок порядък и обхват. Енергията, освобождаваща се в нашите клетки въздейства локално, а не се събира в някакъв енергиен поток, който да протича през вени, сухожилия и кости. (Нервните ни импулси не създават и не са някакви масирани потоци и реки от чиста енергия, събиращи се в енергиен потенциал на нашата невидима обвивка, чакащ нашето желание за телепатични или телекинетични подвизи.) Безброй микроскопични импулси и полета, които си взаимодействат и застъпват и в тяхното застъпване съграждат тази комплексна цялост. Някои хора обичат да говорят за мистериозни тънки енергии и полета, присъщи само на живите организми и съответно и особено на хората. Но тези полета и енергии са все още неоткрити и непознати. Да се твърди, че те са причина и средство за прояви на телепатия и телекинеза е все едно да се каже, че всеки ден преминаваме многократно в други измерения, но нямаме спомен за това. Но доброто в тази ситуация е, че не заявявам и не настоявам, че такива тънки енергии не съществуват. Аз лично не съм ги виждал, не съм чул да са експериментално доказани и теоретично обосновани, не мисля, че Кирлиановата фотография е израз на такива енергии. С две думи, искам да изляза от митологията на екзотичните думи и фрази, много от тях възникнали в други епохи, при други обстоятелства и по други, често доста по-прозаични причини, отколкото допускаме, и да разгранича понятията, създадени с цел по-добра визуализация и философско осмисляне на процеси, които са били разбираеми като ефект, но не и в детайлите им. А всъщност, разговорът е за нивата на развитието и за същинските цели на практиката.
Всичко това е само първото ниво - асани, чакри, енергийни баланси, канали и т.н. Първото, „физическото” ниво. Това е само една база. Основно ниво, целта на което е задействане на вътрешните механизми за развитие на съзнанието (най-общо казано). Нещо, което привържениците на мистериозната и трансцедентна интерпретация на формулите за визуализация и философско осмисляне приемат като пробуждане на висшата чакра (което също е съвсем общо казано, но с мистичен и загадъчен вкус, който ви внушава без да ви обяснява, че там има много повече, но вие все още не сте в състояние да го разберете). А всъщност става въпрос за развитие на способностите за осъзнаване в различен порядък, в различни аспекти, за развитие на практика и способности по един път навътре, водещ към неподозирани възприятия, възможности, ресурси, приключения…
Развитие, което в определен смисъл се асоциира с медитация и очакваните от нея резултати… Но което има много по-широко съдържание от онова, което досега се е очаквало от различните форми на медитация…
Много повече като обхват и цели от това, което дава медитацията… (Още повече и поради това, че в повечето случаи самата медитация не е същинска. Много хора възприемат като медитация своя опит и процес на съсредоточаване или релаксация. Много хора си мислят, че опитите им да се научат да медитират представляват медитация. А онези, за които се твърди, че в състояние на медитация са преминали отвъд, просто не са се върнали, за да разкажат и докажат.)
Медитацията е една от формите на второто ниво. Тя също е само едно стъпало нагоре. Медитацията сама по себе си може да доведе само донякъде. А за останалите нива – друг път, след време.
… Развитие, за постигането на което не е настъпила още епохата… Иска ни се да се надяваме, че сме на границата на нейното настъпване…