Алексей Сурков
***Бьотся в тесной печурке огонь
Пeревод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
***
Във землянката печка бумти,
по дървата - сълзи от смола,
а хармоника пее, че ти
си при мене засмяна дошла.
Тъй за теб ми шептя всеки храст
под Москва в белоснежно поле.
Жив и скръбен лети моя глас,
да го чуеш аз искам поне.
Ти сега си далече-далеч,
между нас - снегове, снегове.
И до тебе е пътя нелек,
а смъртта ме на крачка зове.
Пей, хармонико, щастие търси
на фъртуните зимни напук.
Мойта жарка любов не гаси,
тя ме топли в землянката тук.
***
Във землЯнката пЕчка бумтИ,
по дървАта - сълзИ от смолА,
а хармОника пЕе, че тИ
си при мЕне засмЯна дошлА.
ТЪй за тЕб ми шептЯ всеки хрАст
под МосквА в белоснЕжно полЕ.
ЖИв и скрЪбен летИ моя глАс,
да го чУеш аз Искам понЕ.
Ти сегА си далЕче-далЕч,
между нАс - снеговЕ, снеговЕ.
И до тЕбе е пЪтя нелЕк,
а смърттА ме на крАчка зовЕ.
ПЕй, хармОнико, щАстие търсИ
на фъртУните зИмни напУк.
МОйта жАрка любОв не гасИ,
тя ме тОпли в землЯнката тУк.
***
Бьется в тесной печурке огонь,
На поленьях смола, как слеза,
И поет мне в землянке гармонь
Про улыбку твою и глаза.
Про тебя мне шептали кусты
В белоснежных полях под Москвой.
Я хочу, чтобы слышала ты,
Как тоскует мой голос живой.
Ты сейчас далеко-далеко.
Между нами снега и снега.
До тебя мне дойти нелегко,
А до смерти - четыре шага.
Пой, гармоника, вьюге назло,
Заплутавшее счастье зови.
Мне в холодной землянке тепло
От моей негасимой любви.