Красимир Георгиев, Евгени Алексиев
ИДВА ГОЛЕМИЯТ СТУД
Към поредния ледников период се тръгва ненадейно и бързо
ИДВА ГОЛЕМИЯТ СТУД
http://www.stihi.ru/2011/08/29/631
Бавно езиците лед ще завладеят континенти и морета. Температурите ще се понижават. Полярната шапка ще погребе скандинавските страни, по-голямата част от Великобритания, Германия, Полша и Северна Русия. Ледът ще погълне Канада и близо половината от САЩ, Ню Йорк, Чикаго, Детройт и десетки други мегаполиси ще изчезнат, а остатъкът от Северна Америка ще се превърне в стерилна ледена тундра. Пустините ще се устремят към Екватора, "изтривайки" огромни обитаеми зони. Нивото на океаните ще се понижава и водните маси ще влизат в капана на ледовете. Пътуването към големия студ ще завърши след сто хиляди години.
Да, забравяме, че живеем в поредната ледникова епоха. За щастие – в един от умерените й "мигове". Днес ледниците покриват едва 16,3 млн. кв. км от повърхността на Земята, но нашите далечни потомци са обречени на Големия студ.
Всъщност във всяка ледникова епоха се редуват десетки ледникови и междуледникови периоди. Учени откриват следите на големи ледникови периоди като Окския, Валдайския, Вурм и др. в рамките на тоталното заледяване през т.нар. четвъртичен период – последният геологичен етап от развитието на Земята, започнал преди около два милиона години.
Според съвременната наука глобалните колебания на климата се дължат на редица земни и астрономически фактори. Чрез радиометрични изследвания с помощта на изотопа торий 230, сондажи на утайки от океанските дъна, проучвания на геохронологичните фиксации и ледниковите отлагания и пр. геолозите стигат до констатацията, че около 90 000 години ледниците напредват като охлюви и завладяват планетата, след което следва "бърз" разрив, в който студът се отдръпва за петнадесетина хиляди години. Дълбочинният поглед на учените установява, че ледените цикли са се повтаряли систематично над милион години. Феноменът заледяване-разледяване е свързан с количествата въглероден двуокис в земната атмосфера и човешката намеса в този процес застрашава да ускори времето до влизането в поредния ледников период на настоящата ледникова епоха.
Физикът Милутин Миланкович търси причините за Големия студ в промяната на оста на въртене на Земята, на плоскостта и ексцентричността на орбитата и др.п. астрономически параметри. Уоли Брукнер от Колумбийския университет в САЩ смята, че роля за относителната стабилност на днешния междуледников период имат топлите океански течения, изтикващи на повърхността дълбоките, богати на въглероден двуокис води, и че спирането по някакъв начин на тази гигантска водна лента ще доведе до бързо нарастване на ледниците. Последната хипотеза на учените от Института по геофизика към Университета в Болоня изтъква като основна причина за периодичните суперзаледявания нарушеното равновесие между ледниците и земната мантия, която се "свлича" под тежестта и приплъзва ледените планини към по-топли зони, запалвайки фитила на процеса. Подобно потапяне в океана на милиарди тонове ледена маса бе фиксирано от спътниците през март 2002 г.
Теориите са много и различни, но всички стигат до тези сто хиляди години, при които леденият цикъл се повтаря. Увеличението на температурите през настоящото хилядолетие е само мимолетно колебание в цикъла, като в дългосрочна перспектива климатичните мутации на планетата ни водят към поредната епоха на интензивен и продължителен студ.
През последните 40 милиона години светът много пъти е бил притискан в захапката на ледовете. Всъщност ледниковите периоди са почти нормалното състояние на планетата – десет пъти по-дълги от междуледниковите. И към Големия студ често се тръгва ненадейно и бързо! Дали след мутация в земната орбита, дали след падането на голям метеорит, дали след активиране на вулканичната дейност - стотици са "събитията", които могат да ускорят процеса.
В рамките на няколко години серия от вулканични изригвания могат да обгърнат Земята с воал от облаци прах и пара. Слънцето ще се появява бледо в мътното небе и няма да се справя със снеговете през пролетта и лятото. Белите равнини ще отразяват "студените" слънчеви лъчи, ще се акумулират нови пластове сняг и ледени формации ще завладеят днешните топли земи. Само за две-три години всички насаждения ще бъдат унищожени, горивните ресурси ще бъдат изчерпани, ще дойде глад. Огромни територии от континенталния шелф ще бъдат оголени и ветровете ще "измитат" тези пространства, вдигайки нови облаци от прах, които все повече ще закриват слънцето.
Човечеството би могло да оцелее, но не и цивилизацията, която познаваме.
Да, ние живеем в поредната ледникова епоха. Преди 18 000 години арктическата ледена шапка е покривала и през лятото териториите на Канада, северната част на САЩ и западната част на евроазиатския континент. Белият покров на Южния полюс е бил еднакъв с този на Северния полюс. Било е време на студ. Преди около 10 000 години ледниците временно са се оттеглили, но през своите 3,9 милиарда години живот Земята многократно е редувала лед и огън.
Според теорията на американския геолог Алфред Фишер на планета като нашата (с континенти и океани) ледниковите и неледниковите епохи се сменят на период от 300-400 милиона години. В неозойската ера (най-близката до днешния ден), продължила 60-70 млн. г., през която са се появили човекоподобните маймуни и човекът, е имало стотици многовековни заледявания и затопляния. Съвременната наука вече има представа за хората, живели в средата на един от ледниковите периоди преди 300-350 хиляди години. През мезозойската ера, продължила 130-150 млн. г., в която са се появили влечугите и бозайниците, климатът е бил топъл, но през палеозоя, продължил 290-350 млн. г., в който са се появили рибите и земноводните, отново са се редували тотални заледявания и разледявания. Някъде там – във времевата зона между периодите карбон и перм, е започнала настоящата ледникова епоха, а връщайки се от днешния ден около 600 млн. г. назад към периода камбрий, ще попаднем в предишната ледникова епоха, когато планетата е била покрита от огромен континентален ледник. Ако продължаваме да вървим към младостта на Земята, предишни ледникови епохи ще открием в протерозойската ера, продължила 600-800 млн. г., в архайската ера, продължила над 1 млрд. г.
Механизмите на глобалната промяна на климата са свързани с периодичните движения на земната кора (цикли на Уилсън), при които континентите са се сблъсквали, изригвали са вулканите и атмосферата е била насищана с прах и газове. Получавал се т.нар. парников ефект и високите температури са стопявали ледовете, което обаче е задвижвало лостовете за обратния преход. Увеличавали се валежите, безкрайните дъждове са абсорбирали въглеродния двуокис и отново са се появявали условията за раждането на ледниците. Слънчевите лъчи са се отразявали в нарастващия сняг и ледниците са се разпростирали. И т.н. до следващия тектоничен сблъсък.
Не, не ледът, а огънят ще напише последната глава в историята на Земята. След пет милиарда години Слънцето ще изразходи ядреното си гориво, ядрото му ще се свие, а обвивката му ще се разшири в последната си експлозия. Меркурий и Венера ще бъдат изпепелени, Земята ще бъде овъглена. Това с космическа сигурност ще бъде финалът.
Може би нашите далечни потомци ще са колонизирали други слънчеви системи и на Земята няма да има никой, който да сподели трагичния й край. За да доживее до този ден обаче, човечеството трябва да се научи да оцелява при безбройните катаклизми, които го очакват. Големият студ например може да дойде много бързо!