Красимир Георгиев, Евгени Алексиев
ОТ ФАНТАСТИКАТА КЪМ РЕАЛНОСТТА
Телетранспортатори, машини на времето, междузвездни пътувания
ОТ ФАНТАСТИКАТА КЪМ РЕАЛНОСТТА
http://www.stihi.ru/2011/08/31/6601
http://www.stihi.ru/2012/05/13/1052
Капитан Джеймс Кърк влиза в телетранспортатора и произнася фаталните думи: "Енергия, мистър Скот!" Миг по-късно космическият кораб "Ентърпрайз" експлодира. Сноп чиста енергия, равностоен на мощността на 1000 водородни бомби, се стоварва върху звездолета и го разрушава, а капитанът и екипажът му са всмукани в безжизненото пространство.
В телевизионния сериал "Стар Трек" подобно нещо не се случва, но според учените именно това би следвало да стане, ако сцената с телетранспортацията се превърне в реалност. Катастрофалният край ще бъде пряко следствие от развихрянето на чудовищната енергия, използвана за транспортиращия лъч. Във връзка с мигновените премествания на капитан Кърк в пространството учените могат да направят и някои други забележки. Транспортиращият лъч би трябвало да изследва един по един всички атоми на тялото му, които са общо около 10 на 28-ма степен, т.е. единица, последвана от 28 нули. Добре, но надзъртайки в микроскопичния свят на податомните частици, който е в основата на физическата реалност, се сблъскваме с един закон за квантовата механика, правещ невъзможно точното дешифриране на конфигурацията на тези атоми. През 2002 г. световните телеграфни агенции разнесоха съобщението, че австралийски учени са успели да телепортират един лазерен лъч, но от телепортацията на лъчи до телепортацията на хора трябва да се извърви доста път.
Разглеждайки вероятността за бъдещи пътувания със скоростта на светлината, овладяване на антиматерията, премествания с транспортиращи лъчи и пр., физикът Лоуренс Краус, автор на книгата "Физиката на Стар Трек", посочва телетранспортатора като най-невероятното технологично устройство, инсталирано на "Ентърпрайз", но добавя, че повечето специални ефекти, измислени във фантастиката, са възможни, като много от тях вече са реализирани. Само преди сто години с Жул Верн са се майтапили за идеята му за пътуване в Космоса, а машината на времето на Хърбърт Уелс е смятана за чиста фантасмагория, но пътуванията в Космоса вече са пример за превръщането на фантастиката в реалност, а доста учени мислят, че поне в теоретически план пътуването във времето е възможно.
...Преди повече от пет хиляди години монолитните колони в Стоунхендж ограждат странна астрономическа конструкция. Тя свързва Земята с далечния Космос. Тук при пълнолуние се събират древни космонавти, които излитат към съседни галактики... Действието се развива в друг телевизионен сериал, който насочи Джералд Хоукинс от Смитсониън институт във Вашингтон към хипотезата, че Стоунхендж в Англия е праисторически компютър, търсещ звездни ориентации.
Космическите завоевания днес са все още далеч от междузвездните полети, които навярно още дълго време няма да бъдат реализирани. Едно междузвездно пътуване е свързано с премествания през колосални разстояния, трудни за възприемане от човешкия мозък. Само нашата галактика има размер 100 000 светлинни години, което означава, че за да отидем от единия й край до другия, ще трябва 100 000 години да пътуваме със скорост 300 000 километра в секунда.
Главното неудобство е в Теорията на относителността на Алберт Айнщайн, според която никое тяло не може да пътува с по-голяма от светлинната скорост. Значи за да стигнем дори до най-близката звезда, ще ни трябват невъзможен брой години. Съществува и проблемът с "разтягането" на времето. Колкото повече един космически кораб се приближава към скоростта на светлината, толкова повече часовниците на борда му се забавят. Завръщайки се на Земята, бъдещите астронавти биха се озовали на планета, на която са преминали стотици и хиляди години, точно както се случва на Чарлтън Хестън във филма "Планетата на маймуните".
Но не всички надежди са загубени. На теория е възможно да се пътува към далечни обекти със скорост, по-висока от скоростта на светлината, ако обаче пътуващите са в покой спрямо околната среда. За да се постигне подобен ефект, ще трябва да се създаде т.нар. променена отправна система за "огъване" на пространствено-времевите измерения, при която пространството, намиращо се зад нас, да се разширява, а пространството, което е пред нас, да се свива и колапсира. Така за части от секундата космическият кораб може да достигне до безкрайно далечна цел практически без познатото физическо преместване и със синхронизирани часовници.
От математическа гледна точка това е постижимо, но за да се огъне по подобен начин пространствено-времевото измерение, е необходимо коректно равновесие между материята и енергията, сред което да се създадат силни гравитационни полета. Междузвездните пътувания са зависими от технологическите предизвикателства, с които човечеството ще се сблъска. Ясно е, че космически кораби от типа на "Стар Трек" не биха стигнали далеч без гориво на базата на антиматерията. Ако един килограм нормално гориво произвежда енергия от порядъка на 10 милиона джаула, същото количество "сблъскала се" материя и антиматерия би освободило енергия от 100 милиона милиона джаула.
Сред проектите, които ще се реализират вероятно още през настоящия ХХІ век, е построяването на бази за проучване и използване на ресурсите на Луната. Лунните бази ще координират и мисиите към Марс. Учените считат, че в дългосрочен период въглеродният двуокис в скалите на Марс би могъл да се освободи в атмосферата и предизвиканият парников ефект да дари планетата с по-търпими температури. Така Марс може да стане обитаем за някои земни форми на живот като растенията например, адаптиращи се към високите равнища на въглеродния двуокис. През ХХІ в. изкуственият разум ще стане факт и ще се появи съществото киборг, вероятно ще бъдат открити извънземни цивилизации, ще се изясни природата на тъмната материя, заемаща по-голямата част от Вселената.
Пътуванията във времето са в основата на безброй фантастични романи и филми, но след като физикът Стивън Хокинг се заинтересува от въпроса, темата започна да се уважава и от научна гледна точка. Според Хокинг пътуването във времето е възможно в близост до черните дупки. Става дума за звезди с маса, хилядократно по-голяма от тази на Слънцето, които "пропадат" в собствената си гравитация. На теория ако по някакъв начин две черни дупки се свържат помежду им, ще се получи галерия в пространствено-времевото измерение, както става във филма "Дълбок космос 9". Тогава би било възможно преместването през огромни разстояния в пространството и времето. Във всеки случай това би могло да стане само след овладяването на мощни антигравитационни сили, противодействащи на гравитацията на черните дупки.
Много автори на научна фантастика решават технологичните проблеми пред човечеството с помощта на интелигентни извънземни. Очевидно е, че след като е стигнала до нас, преодолявайки пречките, поставени от физическите закони, цивилизацията на извънземните трябва да е напреднала. Засега откритата наскоро бактерия на Марс е единственият познат извънземен организъм, но по-голямата част от учените вече приемат идеята за наличието на други форми на живот във Вселената. Това е всъщност Законът на големите числа: съществуват милиарди галактики, всяка от които е съставена от милиарди звезди, значи е вероятно да има и други планети с форми на живот.
Невъзможно е да се предскаже какъв тип живот има на тези планети. Във фантастиката въпросът гравитира около намеренията на пришълците, посетили Земята - добри като във филма "Извънземното" или враждебни като във филма "Денят на независимостта". Във всеки случай дори ако извънземните знаят в коя част на Вселената да ни търсят, от планетата си биха видели Земята такава, каквато е била преди милиони години, т.е. много преди появата на хомо сапиенс. Това в общи линии изключва възможността за нахлувания на извънземни, освен ако те не са овладели изкуството за прескачане през пространството и времето.
Дълбокият космос е все още непосилно далечна граница, но фантастиката се е устремила към другите светове, за да ни предложи привлекателна визия на емоциите, които бъдещето е резервирало за нас. Това, че тези идеи изглеждат днес невъзможни, съвсем не означава, че никога няма да се сбъднат. Учените многократно са бъркали в увереността си за законовите предели на постижимото. А и фактите могат да се окажат по-фантастични от фантастиката. Фантастиката предлага идеи, които вдъхновяват учените, но понякога науката разработва още по-невероятни теории.
http://www.stihi.ru/2012/05/13/1052
Некоторые дополнительные рассуждения (комментар) по теме:
„Главното неудобство е в Теорията на относителността на Алберт Айнщайн, според която никое тяло не може да пътува с по-голяма от светлинната скорост. Значи за да стигнем дори до най-близката звезда, ще ни трябват невъзможен брой години. Съществува и проблемът с „разтягането” на времето. Колкото повече един космически кораб се приближава към скоростта на светлината, толкова повече часовниците на борда му се забавят. Завръщайки се на Земята, бъдещите астронавти биха се озовали на планета, на която са преминали стотици и хиляди години, точно както се случва на Чарлтън Хестън във филма "Планетата на маймуните”...”
Вопрос различной формы или скорости вибраций основных елементов материи космического корабля и людей в нем, движущихся со скоростью приближающейся к скоростю света, с одной стороны, и материи и людей планеты, которая в состоянии относительного покоя по сравнению с окружающем пространством. Планета тоже движется вокруг солнца а также она движется в границах галактики, а галактика тоже движется вместе с планетой. Но видимо это движение планеты является со скоростю на много ниже, чем скорость света. Поэтому и вибрации основных елементов материи планеты с большей скоростю – это означает, что время планеты идет быстрее чем время космического корабля. Вибрации быстрее – трансформации быстрее. Другой вопрос о механизме, который приводит к замедлению вибраций когда скорость движении материи (вкл. составляющих ее основных елементов) ближе к скоростю света. Что произходит при ътой скоростю? Видимо когда материя космического корабля пересекает пространство, т.е. невидимую для нас структуру, ткань, линии пространства, и когда это случается со скоростю ближе к скорости света, наступает в одном моменте качественную перемену, порог, после которого резко замедляется вибрация составных частей материи.
„Но не всички надежди са загубени. На теория е възможно да се пътува към далечни обекти със скорост, по-висока от скоростта на светлината, ако обаче пътуващите са в покой спрямо околната среда. За да се постигне подобен ефект, ще трябва да се създаде т.нар. променена отправна система за „огъване” на пространствено-времевите измерения, при която пространството, намиращо се зад нас, да се разширява, а пространството, което е пред нас, да се свива и колапсира. Така за части от секундата космическият кораб може да достигне до безкрайно далечна цел практически без познатото физическо преместване и със синхронизирани часовници.”
Интересная идея. Только не могу себе представить как человек, с какой технологией и с какой енергией мог бы расширять пространство позади космического корабля и сжимать пространство, находящееся впереди корабля. „Сгибание” пространства я себе представляю иначе – как спонтанные образования искривленного (согнутого) пространства во Вселенной или как проходы в пространстве через хиперпространство. А также как возможност цивилизации находящейся во Вселенной с большими измерениями вырезать кусок нашего пространство и переместит его или моделировать его, или разменить с куском из другой области нашей Вселенной.
„От математическа гледна точка това е постижимо, но за да се огъне по подобен начин пространствено-времевото измерение, е необходимо коректно равновесие между материята и енергията, сред което да се създадат силни гравитационни полета.”
С математикой наверное можно сделать сложную еквилибристику, но ее мир останется мир абстрактной математической еквилибристики. „...необходимо создать корректное равновесие между материей и енергией, среди которого создать сильные гравитационные поля...” Это наверное можно выразить только математическими формулами, но останеться в мире математики. Когда говорим о пространственно-времевом измерении всегда надо добавлят „согласно теории Айнщайна”, потому что можеть оказаться, что это только его выдумка в рамках его теории относительности. Он констатирует какие-то физические эффекты, ученые наблюдают, что они как будто подтверждаются – так говорят астрофизики, но Айнщтайн не объяснил причины. Иначе можно подумат, что пространственно-времевое измерение какая то данность неподлежащая сомнению.
Самое хорошее в идеи наверху в том: „На теория е възможно да се пътува към далечни обекти със скорост, по-висока от скоростта на светлината, ако обаче пътуващите са в покой спрямо околната среда...”
Это вполне выражает мою идею и теорию, что пространство (окольная среда) имеет невидимое для нас содержание (структуру, ткань, линии), что пересекание, передвижение через эту структуру воздействует вибрациям состовляющих материи елементов (а это в стандартном разговорном языке, вкл. так называемом „научном”, люди называют „время”, а также замедление или ускорении времени, или относительность времени.)
Когда объект в покое по равнению с окружающей средой (т.е. пространство), нет воздействия на вибраций и на „времени”. Если отрезать етот кусок пространства вместе с кораблем и переместит его в другом конце Вселенной, для людей в корабле не будет никакого еффекта времени или движения. Сощевременно они переместятся в пространстве Вселенной со скоростю намного выше скорости света...