Познаваш ли душата
на гнусният предател
на лицето с маска,
наречена “приятел”?
Почувстваш ли в гърба си
на ножа острието
ще закрещиш в ума си:
О,не... Не е! Но ето...
Започва да те пари
и болката нараства,
но казваш си:-едва ли,
той само ме одраска.
И удар, втори,трети
понасяш ти, геройски,
а навик придобил е
“приятелят” юдейски.
Интригите забърква,
поднася ти отрова,
животът ти побърква,
но,ах... нали сме хора!
Посрещаш го с усмивка,
изпраща те с прегръдка –
целувката на Юда
на челото ти лъсва.
Но няма тук виновен.
На себе си сам враг си
предател щом греховен
обичаш като брат си.