Звъннат ли в сърцето ти стъкла
и скършат ли ти волята за полет,
дори и да разпериш пак крила
не ще ухае вече твойта пролет.
Отекнат ли в душата ти вериги
от чужда злоба или мъст,
безпомощно потъваш във интриги
и губиш за живота хъс.
Помръкне ли ти жаждата за обич
от бича на болезнени слова,
от гаснещият пламък просиш
да остави мъничка искра,
която да ти бъде за утеха
сред пъплещата самота,
за да ти напомня за човека
живял във твоята душа.