Все по-напред,
по-стръмно,
по-надолу
дълбая пласт след пласт и ден след ден –
до гърч, до кръв, до нервен срив, до голо...
Все по-дълбоко, по-навътре в мен.
По вени и артерии, по нерви
през себе си прокарвам щрек след щрек;
в дърво и пръст дълбаят кърт и червей,
дълбае – сляп! – душата си човек.
Какво ли търся в мината, която
копая цял живот, от всички скрит?
Оловна руда? Самородно злато?
Желязо? Алабастър? Антрацит?
Какво таи душата?
Или нищо
не чака моя чук и моя лост
и даже пласт по пласт да се разнищя,
ще бъда само нерв и само кост?
А може синя кал необичайно
да блесне в кратера на стар вулкан
и в кимберлитовата пръст случайно
аз да открия втори “Кулинан”*...
Едва ли...
Диамантите са редки,
не вярвам в диамантите у мен,
но все така – тринайсет петилетки
дълбая пласт след пласт и ден след ден.
И знам – дори да няма мед и злато,
дори да няма гипс и антрацит,
не е безплодна мината, която
дълбая цял живот, от всички скрит.
Не е безплодна!
Ще ударя с чука
на нервите по трепетния ствол
и бялата кора ще се разпука
и ще открие
пещери от сол.
Тъй много сол се крие, утаена
на дните ми под каменния свод,
че имам сол за цялата вселена
и солна мина за един живот.
Какво пък – сол.
Не злато, не и нищо,
а сол – един пресъхнал океан...
Дори и нерв по нерв да се разнищя,
едва ли ще открия “Кулинан”,
но кръв и пот в живота са солени,
самият той е с вкус на сол и пот.
Дори да няма диаманти в мене,
копая сол... Разбирайте – живот!
______________
* Кулинан – най-големият диамант в света /3 106 карата/ – намерен
през 1905 г. в кимберлитовата лула Премиер в Южна Африка.