Нарочно ли накрая ме остави,
като конякът, със десерт поднесен,
отпивай ме, отпивай ме, но бавно,
на глътки малки, аз съм интересен.
Не ме сравнявай с брендито фалшиво,
във бъчви дъбови съм отлежавал
и ароматите на буйно вино,
до днес във тях съм съхранявал.
Разгледай ме, за тебе съм донесен,
със всеки минал ден, по-хубав ставам,
от “юни блан” събиран в късна есен,
с “фол бланш” и “коломбар” подправен.
Задръж ме леко, с устни дегустирай,
преди да вкусиш, вдишай аромата,
нали за теб съм двойно дестилиран
и не напразно този миг очакваш.
Когато глътка мъничка отпиеш,
нахлуват чувства, нова бленда,
тогава истината ще откриеш,
за любовта си с мъж, на възраст средна.
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Я не случайно, как коньяк к десерту
В конце-концов на стол вам преподнесен
Отпей его, как свойстсвенно эксперту
По капельке – я очень интересен.
Прошу тебя без брендов и сравнений
В дубовых бочках сил я набирался
Настоян я! – меня готовил гений
И аромат как надо сохранялся.
И рассмотри, не надо торопиться
Я с каждым часом только улучшаюсь
И в осень угораздило влюбиться
И лишь на ретро-танцы соглашаюсь
Меня губами нежно дегустируй
Отведай лоз чудесных аромата
И погодя чуть-чуть прокомментируй
Не укрываясь полами халата
Меня глоточек только отпиваешь
Нахлынет сразу истинное чувство
И возраст ни причём ты понимаешь
.Любить всегда и опыт и искусство.